4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 75
гр. София, 04.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6128 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Г. С. срещу решението от 21.02.2014 г. по гр. дело № 15511/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ – „б” състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по исковете по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 2100 лв., по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ в размер на сумата 120 лв., по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на сумата 700 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай са предявени обективно съединени искове. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума, като при обективно съединени искове преценката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК се прави за всеки иск поотделно и тъй като тя е под 5000 лв. за всяко от вземанията, предмет на посочените претенции, въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното следва касационната жалба против решението в същата част да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
Касационната жалба против решението в останалата част, с която Софийски градски съд се е произнесъл по иск по чл. 128 КТ и акцесорния иск по чл. 245, ал. 2 КТ е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по иск по чл. 128 КТ, предявен от Р. Г. С. срещу [фирма], [населено място] за сумата 11785 лв., неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2009 г. до 24.11.2011 г. и по иск по чл. 245, ал. 2 КТ за сумата 500 лв., обезщетение за забава за периода от 15.02.2009 г. до 24.11.2011 г., като е потвърдил решението на Софийски районен съд от 26.06.2013 г. по гр. дело № 51009/2011 г. в същата част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение за исковия период, по което ищецът е изпълнявал длъжността „охранител” и за същия период е получил уговорения размер на трудовото възнаграждение по сключения трудов договор. В мотивите е изложено, че не са ангажирани годни писмени доказателства от ищеца, които да установяват, че между страните е постигнато съгласие за изменение съдържанието на трудовия договор, относно размера на трудовото възнаграждение и продължителността на работното време. Отразено е също така, че за месеците септември, октомври и до 24.11.2011 г., за който период на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение, не е било установено по делото последният да е престирал работна сила в изпълнение на трудовите си задължения, поради което изводът на съда е, че не му се следва трудово възнаграждение. За твърдението на ищеца, че незаконно не е бил допуснат на работа от работодателя през част от времето, през което е траело изпълнението на трудовото му правоотношение, съдът е приел от една страна, че не е доказано, а от друга и във връзка със същото твърдение, че ищецът може да установи правата си на друго правно основание. С оглед на тези мотиви претенциите, посочени по-горе са приети за недоказани.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът въпреки, че е посочил, че Софийски градски съд „потвърждава решението на СРС, като се произнесе по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” не е формулирал този въпрос. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС е отразено още, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая страната в приложението е изразила несъгласието си с изводите на въззивния съд относно неоснователността на иска по чл. 128 КТ, представляващи общи оплаквания за неправилност на съдебния акт по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Липсва мотивирано изложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. Възпроизвеждането на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не съставлява обосноваване на такива основания. Липсата на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе обжалвана част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Г. С. срещу решението от 21.02.2014 г. по гр. дело № 15511/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ – „б” състав в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по предявените от Р. Г. С. против [фирма], [населено място] искове по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 2100 лв., по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ в размер на сумата 120 лв., по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на сумата 700 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6128/2014 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.02.2014 г. по гр. дело № 15511/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ – „б” състав в останалата обжалвана част.
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Г. С. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението, с което не е допуснато касационно обжалване на решението от 21.02.2014 г. по гр. дело № 15511/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ – „б” състав не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: