Определение №75 от 40570 по гр. дело №18/18 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75

С. 27.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 18/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
С определение № 763 от 30.12.2010г. по ч.гр.д. № 687/2010г. на ІV г.о. ВКС е отменено определение № 190 от 14.10.2010г. по гр.д. № 631/2010г. ІІІ г.о. ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. А. Д. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, ВК, ІV-Д отд., № 283 от 04.11.2009г. по в.гр.д. № 5385/2009г., и делото е върнато за разглеждане на касационната жалба.
Касационната жалба на Б. А. Д. от[населено място] е подадена от пълномощника му адв. Т. Г. срещу въззивното решение на С. градски съд, ВК, ІV-Д отд., № 283 от 04.11.2009г. по в.гр.д. № 5385/2009г. в частта, с която е отменено решението на С. районен съд, 39 с-в от 23.02.2009г. по гр.д. № 14407/2008г. в частта, с която П. на РБ и С. дирекция на вътрешните работи са осъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. солидарно да заплатят на Б. Д. сумата над 5000 лв. до уважения размер от 6 000 лв., и с въззивното решение искът в тази част е отхвърлен.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и приложението в тази връзка на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, се решава противоречиво от съдилищата. Приложени са решение № 37 от 11.02.2009г. по гр.д. № 5367/2007г. І г.о. ВКС и решение № 504 от 01.06.2009г. по гр.д. № 1515/2008г. ІV г.о. ВКС, и двете с предмет претенции за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение.
С ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г. са дадени задължителни указания на съдилищата относно правнорелевантните обстоятелства при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане съобразно принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Относно обезщетенията по чл. 2 З. за неимуществени вреди от незаконно обвинение е постановено ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС. Въззивният съд е съобразил указанията по прилагането на чл. 52 ЗЗД като е взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Поради наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, която е съобразена от въззивния съд, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това следва да се има предвид, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от конкретни за всеки отделен случай факти и обстоятелства, чиято преценка не е основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ВК, ІV-Д отд., № 283 от 04.11.2009г. по в.гр.д. № 5385/2009г. по жалбата на Б. А. Д. от[населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top