О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №75
гр. София, 11.02.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 470 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.06.2012 г. по гр. д. № 1272/ 2012 г, с което СГС, ГО, ІІІ-ти „Б” въззивен състав е потвърдил решението от 30.05.2011 г. по гр. д. № 2214/ 1994 г. в обжалваните части, а именно: 1) по отхвърлената претенция за възлагане на съсобствения жилищен имот в дял на М. Д. П. и 2) по изнасянето на имота на публична продан.
Недоволна от въззивното решение е съделителят М. Д. П.. Обжалва го в срок, като твърди, че противоречи на три тълкувателни акта и те покриват основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
· т. 3 от ППлВС № 1/ 13.07.1953 г. – касаторът счита, че във въззивното решение няма мотиви по претенцията за възлагане на имота в неин дял;
· т. 2 от ППлВС № 1/ 10.11.1985 г. – касаторът счита, че въззивното решение не съдържа никакви мотиви, защото потвърждава първоинстанционното, а то е без всякакви мотиви в обжалваните части и
· т. 2, б. „б” от № 2 ППлВС 2/ 04.05.1982 г. – касаторът счита, че при отхвърляне на претенцията за възлагане въззивният съд не отчита обстоятелството, че делбеният имот е вилна сграда в Б..
Касантът К. С. С. оспорва жалбата с възраженията, че няма основания за допускането й за разглеждане и въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд намира, че за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, въззивният съд е счел за неоснователна претенцията за възлагане на неподеляемото жилище в дял на съделителя П. поради липса на две от предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм): тя не е живяла в него към откриване на наследството и има друго жилище, обект на съпружеска имуществена общност. Приложил е единствения възможен способ за извършване на съдебната делба – имотът да бъде изнесен на публична продан (чл. 288, ал. 1 ГПК от 1952 г).
Върховният касационен съд приема, че според изложените самостоятелни мотиви, които обуславят крайния изход на иска за делба на съсобствения имот, въззивното решение съответства и на изискванията към съдебния акт, поставени с т. 3 от ППлВС № 1/ 13.07.1953 г, и на изискванията към въззивното решение по гражданските дела, поставени в т. 2 от ППлВС № 1/ 10.11.1985 г. В т. 2. от ППлВС № 2/ 04.05.1982 г. по гр. д. № 9/ 1981 г. са обсъдени възможностите гражданин да придобие втори имот от съдебна делба при действието на Закона за собствеността на гражданите. Специалният закон в частта за имотите, притежавани от гражданите (глава първа) и в частта за деклариране на имотите от граждани (глава четвърта) е отменен със ЗИДЗСГ (ДВ бр. 21/ 13.03.1990 г). Действащото ни обективно право не съдържа сходна правна уредба. Следователно указанията в приложението на ЗСГ (отм), дадени с т. 2 от ППлВС № 2/ 04.05.1982 г. по гр. д. № 9/ 1981 г, са изгубили правно значение (задължителна сила по смисъла на чл. 59 от Закона за устройството на съдилищата). Липсват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск на въззивното решение до касационно обжалване.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.06.2012 г. по гр. д. № 1272/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти „Б” въззивен съста.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на решението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.