О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 12.02.2019 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 185 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Л. К. срещу определение № 361 от 31. 10. 2018 г. по т. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на К. Л. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 63 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 113/2018 г. на Пловдивски апелативен съд. С последното решение, постановено по чл. 463, ал. 2 ГПК, след частична отмяна на решението по гр. д. № 3019/2017 г. на Пловдивски окръжен съд е изменено частично разпределението от 17. 11. 2017 г. по изп. д. № 641/2017 г. на ЧСИ П. Николова, рег. № 911 с район на действие Пловдивски окръжен съд, и е потвърдено решението на окръжния съд в останалата му част.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като атакуваният по чл. 303 ГПК акт попада в предметния обхват на отмяната.
Ответната страна по жалбата – „Инвестбанк“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
Останалите ответници не представят отговор на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на К. Л. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че като постановено по жалба срещу действията на съдебен изпълнител решението не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и молбата за отмяна е недопустима. Съдебният състав е мотивирал извода си със задължителните указания по т. 3 на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Извършената преценка за недопустимост на молбата за отмяна е правилна.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Съображенията, изложени в мотивите към цитираната точка, са основани на това, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Спорът по законосъобразността на действията на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, преюдициални за жалбата. Със съдебното решение, при обжалване по чл. 463 ГПК, съдът се произнася по законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител разпределение на суми, събрани в изпълнителното производство, между взискателите, но не дава разрешение за съществуването на изпълняемото материално право. Постановеното по чл. 463 ГПК решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и с оглед цитираната задължителна практика не може да бъде предмет на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както е прието в обжалваното определение. След като решението не подлежи на отмяна, молбата за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение на ВКС, ТК, Второ отделение като правилно следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на настоящото производство на ответника по частната жалба „Инвестбанк“ АД не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 361 от 31. 10. 2018 г. по т. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: