О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 30.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №44/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „А” гр. С. срещу решение № 149 от 15.07.2008г по гр.дело № 2/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 02.08.2004г по гр.д.15979/2002г на Софийски районен съд. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на трудовото право и закона в конкретния случай е , при спор по чл. 344 ал.1 от КТ за законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание уволнение , съдът да приема за доказани дисциплинарните нарушения,когато те са констатирани с акт на Д. „ И. ” при АСП. В случая решаващият съд е приел ,че актът за констатирани при проверка нарушения в работата на териториалното подразделение , оглавявано от уволнената служителка , има доказателственото значение на частен , а не на официален документ.
Ответницата Д. К. А. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като съществен е формулиран въпросът за доказателственото значение на актове, съставени при вътрешна проверка от специализиран при работодателя орган за установяване на нарушения , дало основание на работодателя да наложи дисциплинарно уволнение . Въпросът е съществен ,но даденото от Софийски градски съд разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Като е приел ,че констатациите на проверяващия орган имат значението на честен писмен документ и не освобождават работодателя от доказателствена тежест в процеса да установи основанието за наложеното наказание, въззивният съд не е постановил решение, поставящо въпрос по точното прилагане на закона. Несъстоятелна е поддържаната от касатора теза ,че щом нарушенията са констатирани от орган с проверяващи компетенции в системата на АСП ,то на плоскостта на доказателственото значение – чл. 148 вр. с чл. 144 от ГПК (отм) , се касае за „официален” документ. Предвид гореизложеното доводите за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 149 от 15.07.2008г по гр.дело № 2/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .