2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 25.10.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2518 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. П. М., касационна жалба на ответника Р* (Р.) и насрещна касационна жалба на ответника Р*(Р.), подадени срещу решение № 24/08.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 384/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 319/12.06.2015 г. по гр. дело № 122/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, като краен резултат по предявените по делото искове по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, е постановено следното: осъдени са касаторите-ответници Р. и Р. и ответникът П* (П.) да заплатят солидарно на ищеца сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и налагане на наказание за това престъпление, за което ищецът е оправдан с влязло в сила решение № 499/29.12.2014 г. по н.о.х.д. № 1716/2014 г. на ВКС, както и сумата 1 900 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи по процесуалното му представителство и защита по същото наказателно досъдебно и съдебно производство по ч.н.д. № 2326/2012 г. на Р., н.о.х.д. № 1079/2013 г. на Р., в.н.о.х.д. № 35/2014 г. на Р. и н.о.х.д. № 1716/2014 г. на ВКС, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 29.12.2014 г. до окончателното им изплащане; като искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., а искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 1 900 лв. до пълния претендиран размер от 3 800 лв.; в тежест на ответниците са възложени и разноски по делото.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, като излага оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците Р. и Р. обжалват въззивното решение в постановената срещу тях осъдителна част, като излагат оплаквания, както за недопустомост, така и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че и трите подадени жалби са процесуално недопустима в частта им срещу тази част на въззивното решение, която е постановена (осъдителна и отхвърлителна) по иска за обезщетение на имуществени вреди с цена 3 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Поради това, и трите подадени жалби следва да се оставят без разглеждане в посочената част, а касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.
В останалата част трите жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение.
В отговорите, подадени от ответниците Р. и П., се излагат становища и доводи, съответно – че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ищеца, както и за неоснователност на тази жалба. В отговорите, подадени от ищеца, се излагат становище и аргументи, че касационното обжалване следва да се допусне и по жалбите на Р. и Р., но че тези жалби са неоснователни.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и на тримата касатори, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен правният въпрос (уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) – пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна ли е съдът да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ – в случай, че с влязла в сила присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден на наказание по НК, и по реда на възобновяване на наказателните дела е бил признат за невиновен и оправдан. Жалбоподателите-ответници Р. и Р. поддържат, че този въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, а касаторът-ищец сочи, че не е ясно дали това ТР следва да се приложи в случая, както и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
В ТР № 5/15.06.2015 г. е прието, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ (в ред. преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г.) само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, т.е – в случаите по ал. 1, т. 1, пр. 3 и т. 5 при сега действащата редакция на закона. В мотивите към тълкувателното решение изрично е разяснено, че държавата не отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
В противоречие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че отговорността на Р. и Р. следва да бъде ангажирана по иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по повдигнатото обвинение тези съдилища са признали ищеца за виновен и са му наложили наказание, както следва: Р. – лишаване от свобода за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а Р. – пробация за престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, като по реда на възобновяване на наказателното производство ВКС е отменил решението на Р. в тази част и е оправдал ищеца за това престъпление, като е приел, че за деянието му наказание следва да се наложи по реда на ЗАНН.
При това положение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по изведения и от тримата жалбоподатели правен въпрос, който е от значение и за процесуалната допустимост на обжалваните от тях части от въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди (в тази връзка – и т. 1, изреч. 4 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца е изведен и правният въпрос (също уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) относно определянето по справедливост на обезщетенията, присъждани по чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд по настоящото дело в противоречие с приложени към изложението му други, влезли в сила въззивни решения, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с последното обаче отново се сочи противоречие на обжалваното решение с други съдебни решения относно размера на обезщетението. В изложението от друга страна не се сочат конкретни противоречия, а се поддържа, че присъденото по настоящото дело обезщетение е много по-ниско в сравнение с присъдените такива с приложените влезли в сила въззивни решения. Последните обаче са постановени по дела, по които установените фактически обстоятелства са значително различаващи се от приетите за установени в обжалваното решение. При това положение, няма основание касационното обжалване да се допуска и по този правен въпрос, изведен от страна на ищеца, като по оплакванията му относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, които също се изтъкват в изложението му, касационната инстанция следва да се произнесе не с настоящото определение по чл. 288 от ГПК, а с решението си по чл. 290 от ГПК (в този смисъл – разясненията в мотивите към ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в подлежащата на такова обжалване (съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК) негова част – по иска за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – само по изведения и от тримата жалбоподатели правен въпрос, който е от значение и за процесуалната допустимост на тази обжалвана от тях част от решението, а именно: пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна ли е съдът да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ – в случай, че с влязла в сила присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден на наказание по НК, и по реда на възобновяване на наказателните дела е бил признат за невиновен и оправдан.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Жалбоподателите-ответници Р. и Р. не дължат заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Д. П. М. и Р* и насрещната касационна жалба на Р*, подадени срещу решение № 24/08.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 384/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, – в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди с цена 3 800 лв.; и
ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 2518/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 24/08.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 384/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, – в останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата 500 лв. срещу Р* и Р*, и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 30 000 лв. срещу П*, Р* и Р*; както и относно разноските по делото.
В частта, с която исковете за обезщетения на имуществени и неимуществени вреди са уважени срещу П*, въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец Д. П. М., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След изтичането на посочения срок, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението – в частта, с която трите жалби частично се оставят без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
След представяне на документа за внасяне на държавната такса в рамките на посочения срок и след влизане в сила изцяло на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.