О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София 04.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 206/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на О. д. „З.“ – Ш., приподписана от Л. Ц. – мл.експерт при ОДЗ – Шумен с удостоверение за юридическа правоспособност, против решение № 187/13.10.2016 г. по в.гр.д. № 405/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която е потвърдено решение № 500/30.06.2016 г. по гр.д. № 825/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което уволнението на А. Х. А., извършено със Заповед № РД 10-27-0006/09.02.2016 г. на Директора на ОДЗ – Ш. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно съгласие/, е признато за незаконно и е отменено, възстановена е на заеманата длъжност „главен специалист“ в Главна дирекция „А. развитие“ към ОДЗ – Ш. и ОДЗ-Ш. е осъдена да заплати на А. Х. А. сумата 2 575, 54 лв.- обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.02.2016 г. до 16.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос относно формата на уведомлението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.Позовава се на противоречие с решение № 86/22.07.2015 г. по гр.д. № 5957/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 4/21.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 265/15.11.2013 г. по гр.д. № 1383/2012 г. описа на ВКС, IV г.о., решение № 406/20.12.2012 г. по гр.д. № 537/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 86/22.07.2015 г. по гр.д. № 5957/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.
Ответната страна,чрез пълномощника си адв.С.И. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да се произнесе въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е била назначена на длъжността „главен специалист“ в Главна дирекция „А. развитие“ към ОДЗ – Ш.,което правоотношение било прекратено със Заповед № РД 10-27-0006/09.02.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Изложил е подробни съображения относно въведените в жалбата оплаквания и е приел,че от приложената молба с вх. № 547/04.02.2016 г. се установява, че А. Х. А. е изразила пред работодателя желанието си трудовото правоотношение помежду им да бъде прекратено по взаимно съгласие.Посочил е,че съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ взаимното писмено съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде изразено писмено.Приел е, че на основание чл. 13, ал. 2 ЗЗД страната, отправила предложението, се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението. Посочил е, че оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седмодневен срок предложителят е обвързан от предложението си, а насрещната страна разполага с възможността да изрази писмено съгласие за приемането му.Посочил е,че предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страна, към която е отправено е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. И тъй като в настоящия случай е установено, че работодателят е приел отправеното до него предизвестие, но е уведомил работника за това едва на 15.02.2016 г. с връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,то въззивният съд е приел, че въпреки указаната доказателствена тежест работодателят не е установил надлежно уведомяване на работника за съгласието си в законния седмодневен срок – изтичащ на 11.02.2016 г., индиция за което било и последващата молба за оттегляне на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение от 12.02.2016 г. При така установеното е приел, че работодателят не е доказал да е уведомил служителката за съгласието си трудовото правоотношение да бъде прекратено, поради което правните последици на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да се считат за ненастъпили.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос не е бил правно разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. За да се произнесе ОС-Шумен, е приел, че изобщо липсва изразено приемане на предложението на служителката от страна на работодателя. Проблем относно формата на уведомяването не е стоял пред втората инстанция. Установено е,че работодателят действително е получил изявлението на служителката за прекратяване на договора, но е недоказано твърдението му за дадено съгласие, респективно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Изразеното становище в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че работодателят още в деня на получаване на предложението на служителката е изразил писменото си съгласие, обективирано с резолюция върху подадената молба, е поддържано през целия процес. По него се е произнесъл и въззивният съд, който е приел, че при условията на пълно и главно доказване работодателят не е установил втората изискуема от закона предпоставка да е уведомил служителката за приемането на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по надлежния ред. Изложеното се посочва само за пълнота на мотивите, доколкото оспорването на изводите по същество на спора не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване срещу правилността на решението. Като е извършил съвкупна преценка на доказателства, включително и отправеното до работодателя от служителката изявление за оттегляне на заявлението за прекратяване на трудово правоотношение и дадените обяснения във връзка с него, съдът е приел, че към момента на изтичане на седмодневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ работодателят не е уведомил служителката за съгласието си трудовото правоотношение да бъде прекратено. Поради това съдът не е придал такова значение и на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 09.02.2015 г., но връчена на 15.02.2015 г. Във връзка и с допълнително изложеното липсва общо основание за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивният съд не е обусловено от преценката му за формата на уведомяване за приемане на предложението, а от извода за липса на уведомяване. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото приложените съдебни решения са постановени при различна правна и фактическа обстановка и са неотносими.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 /13.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 405/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА О. д. „З.“ – [населено място] да заплати на А. Х. А.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 720 /седемстотин и двадесет лева/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: