О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
ГР. София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №718/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. срещу въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора по ч.гр.д. №242/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу „Дорис” ООД иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8000 лв., на осн. чл.200 от КТ.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторката се позовава на т.2 и 3 – съществените за спора материалноправен и процесуален въпрос за правната квалификация и допустимостта на иска са от значение за точното прилагане на закона при осъществяване на търсената искова защита и се решават противоречиво от съдилищата / практика за последното не се сочи/.
За да прекрати производството по иска, квалифициран по чл.200 от КТ от първата инстанция и по чл.49 от ЗЗД – от въззивната / по съображения за начина на установяване на трудовата злополука/, въззивният съд е приел, че на ищцата вече е присъдено обезщетение за търсените вреди от прекия им причинител, със споразумение по наказателното дело. Затова тя не може да търси повторно обезщетение за тях на друго основание от работодателя /или възложителя на работата/.
Изводите на въззивния съд са формирани при точно приложение на закона, с издирване на точния смисъл, съдържание и цел на правните норми. Ищцата пострадала при ПТП с автобус на ответника по време на извършваната по тр. правоотношение с него работа. За неимуществените вреди от произшествието й е присъдено обезщетение от 8 000 лв., на осн. чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на ПТП – шофьор на автобуса със споразумение по воденото срещу него наказателно дело.
При няколко отговорни за вредите на различни основания лица, пострадалата може да избира срещу кого да насочи иска си за обезвреда. Такава й се дължи еднократно от избраното лице; тя не може да иска два или повече пъти обезщетение за едни и същи вреди до изчерпване на лицата, отговарящи за тях. Принципът за еднократност на обезвредата се извлича и от регресната отговорност на причинителя на вредите спрямо понеслия гаранционна отговорност за тях /чл.202 от КТ,чл.54 от ЗЗД/; причинителят отговаря спрямо него, но вече не и пряко спрямо увредения, чието право е реализирано. Обратно – когато за обезщетението е осъден прекият причинител, не може да се търси отговорността на възложителя / респ. работодателя/. Двамата отговарят поотделно / и солидарно в хипотезата на съединени искове по чл.45 и 49 от ЗЗД/, но за едно обезщетение.
В случая ищцата вече е обезщетена за вредите със споразумението по гражданския иск срещу прекия причинител; затова заведеното ново дело за същите вреди срещу друг отговарящ за тях е недопустимо, както при точно приложение на закона е приел въззивният съд. В този смисъл е и ТР №54/86 г., Р № 143/90 г., а касаторът не сочи практика за противното, за обосноваване основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. №242/09 г. от 12.05.09 т. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: