О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
Гр.София, 10.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Т. Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 346 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община С. Загора срещу решение № 14/15.01.2010г., постановено по т.д.№ 556/2009г. от Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 70-ХІІ/29.06.2009г. по гр.д.№ 169/09г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на ЕТ “Я. Я. – 2004” – Я. М. Я., сумата от 16302 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение по договор за превоз по фактури № 32/31.10.2005г., № 34/30.11.2005г. и № 37/30.12.2005г. и сумата от 6916.09 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2006г. до 14.01.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът ЕТ “Я. Я. – 2004” – Я. М. Я., гр.С. Загора оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът, като превозвач, е извършил превозите по представените фактури при двустранно съгласувана цена между страните, която не е платена от настоящия касатор. Решаващият състав е отхвърлил възражението, че възнаграждение на превозвача не дължи, тъй като същият не е представил товарителниците по делото. Изложени са съображения, че в издадените фактури са описани товарителниците, които се издават в един екземпляр и остават при товародателя, както и че негов представител е подписал фактурите, а извършването на превозите се доказва и от събраните гласни доказателства по делото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос е: Дали от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин наличието на сключен договор за превоз, при условие, че договорите за автомобилен превоз са реални и условие за доказването им е товарителницата? Представя решения на окръжни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в сила.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Формулираният от касатора въпрос е относим към приетите за установени факти и обстоятелства по делото, като поддържаната теза, че “условие за доказването” на превозния договор е товарителницата, не е обвързана с твърдение решението да е в противоречие с императивна норма или с конкретна съдебна практика. В приложените към жалбата решения, и ако са влезли в сила, е застъпено противното становище, а именно, че товарителницата има само доказателствено значение. Касационният контрол е факултативен с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените разноски от ответника в размер на 1050 лв. по договор от 29.03.2010г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14/15.01.2010г., постановено по т.д.№ 556/2009г. от Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община С. Загора, гр.С. З, бул.”Ц С. В.” № , да заплати на ЕТ “Я. Я.” – Я. М. Я., гр.С. З , бул.”Пат.” № ………. сумата от 1050 лв. /Хиляда и петдесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.