О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр. София 04.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 304/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г., подадена чрез адв. В. Е., против решение № 1162/29.08.2016 г., постановено по в. гр.д. № 1887/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 204/15.06.2016 г. по гр.д. № 237/2016 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ против [фирма] за признаване уволнението, извършено със Заповед № 12/17.12.2015 г., за незаконно и отмяната му.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск.Претендират се разноски.
Касаторът, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и се произнесе по всички заявени възражения или доводи на страните“, който е разрешен в противоречие с решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 2. „Следва ли въззивният съд при трудови спорове да следи служебно за прилагането и изпълнението на нормите на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194 КТ и чл.195, ал. 1 КТ, както и в случай на липсва на такава служебна проверка от съда, представлява ли това грубо процесуално нарушение, водещо до порок в постановения съдебен акт и дали това е основание за отмяна на въззивното решение, както и може ли да формира законосъобразни мотиви този съд, който не е изпълнил задължението си служебно да провери спазени ли са от работодател при наложено дисциплинарно наказание – уволнение на работник – нормите на чл.193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 КТ“.Позовава се на противоречиво разрешаване на въпроса с решение № 1506/10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1999 г., III г.о., решение № 432/20.04.2000 г. по гр.д. № 13588/1999 г., III г.о.; 3. „Стриктно ли следва да бъдат тълкувани нормите на чл. 195, ал. 1 КТ относно издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание или самото издаване на заповедта за уволнение е достатъчно, за да се приеме, че уволнението е законосъобразно“. Твърди да е налице противоречие с възприетото в решение № 1803/18.12.2001 г. по описа гр.д. № 24/2001 г. ВКС, III г.о., решение № 49/15.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 624/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 45/29.01.2010 г. по гр.д. № 344/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. Т. Ф. в качеството й на пълномощник на [фирма], в който е изразено становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд изцяло е възприел фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд и е препратил към неговите мотиви на основание чл. 272 ГПК,като се е произнесъл обосновано по оплакванията, въведени в жалбата, с която е сезиран и изцяло е потвърдил правния извод на първостепенния съд за неоснователност на заявената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Посочил е, че основаният спорен въпрос между страните е дали към момента на връчването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение между тях не е било прекратено на друго основание, като е уточнено, че по делото не се спори, че считано от 06.11.2015 г. ищцата е престанала да ходи на работа при ответника. При преценка на събраните доказателства и заявените от страните твърдения, съдът е приел, че не е установено наличие на съгласие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито отправеното от ищцата уведомление за прекратяване да е достигнало до знанието на ответника. Изложени са подробни мотиви, с които съдът е обосновал извода си, че молбата от ищцата с вх. № 859/05.10.2015 г. не е достигнала до знанието на ответника, позовавайки се на свидетелските показания и приетите по делото писмени доказателства,поради което е приел, че не е налице основанието по чл. 326 КТ за прекратяване на трудовия договор. От събраните доказателства /писмени и гласни/ ОС-Пловдив установил, че към момента на изготвяне на документите за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и към момента на подаване на първото уведомление до НАП /впоследствие коригирано/, не е било налице съгласието на управителя на дружеството ответник за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Още повече, че същите не са били подписани от него. При тези данни съдът е приел, че към датата на уволнението трудовото правоотношение между страните не е било прекратено на друго основание. След като по делото не се спори, че считано от 06.11.2015 г. ищцата престанала да се явява на работа в продължение на два поредни дни, то наложеното от работодателя наказание е законосъобразно, при спазване на процедурата по налагането му.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият процесуално-правен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът дължи произнасяне, но само във връзка с възраженията, попадащи в предмета на спора. В настоящия случай въззивният съд ясно е извел спорното по делото обстоятелство, а именно – дали към момента на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение вече не е било прекратено на друго основание. От друга страна преценката на относимите обстоятелства касаещи законосъобразността на уволнението е елемент от решаващата дейност на съда и оспорването й представлява оплакване срещу решението по същество,поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните втори и трети въпроси са общотеоретични и неконкретизирани. Отнасят се до проверката на законосъобразността на уволнителното основание и законосъобразното съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение, но същите не са били правно разрешавани. Въззивният съд изрично е посочил, че не са нарушени императивни материално-правни норми, за което следи служебно. Освен това доводите на жалбоподателката относно материално-правни нарушения не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Твърденията на ищцата/касатор за незаконосъобразност на процесната заповед се основават на довода й за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение в предходен момент,а едва в касационната жалба и изложението изразява становище за незаконосъобразност на процедурата по налагане на наказание и немотивираност на заповедта, които твърдения не са били предмет на произнасяне.Съобразно гореизложеното поставените втори и трети въпроси не са обусловили изводите на решаващия съд и не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,поради което съдът не следва да се произнася относно наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За пълнота на изложоението следва да бъде посочено, че приложената съдебна практика във връзка с поставения втори въпрос евентуално би отговорила на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК,а представената такава по отношение на третия въпрос е неотносима,тъй като доводи относно съдържанието и реквизитите на заповедта за дисциплинарно уволнение не са били предмет на настоящото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 700 /седемстотин / лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1162 / 29.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1887/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. В. Г. , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция в размер на 700 /седемстотин лева/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: