3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
С.,20.09.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 583/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 3731 от 03.05.2011 г. по в. т. д. № 1663/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от посоченото дружество касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 254 от 22.03.2011 г.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба, като счита за неправилно направеното от него тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ и поддържа становище, че доколкото при влизане в сила на същата производството по делото е било висящо пред въззивния съд, то по отношение допустимостта на касационния контрол е приложима старата, а не новата процесуална уредба. Отделно от това, счита, че в случая делото, по което е постановено атакуваното решение, следва да бъде определено като гражданско, а не като търговско, тъй като в първата инстанция същото е образувано именно като гражданско.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмено възражение от 29.06.2011 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 254 от 22.03.2011 г. по в. т. д. № 1663/2010 г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение не подлежи на касационен контрол, тъй като делото е търговско и цената на предявения иск е в размер до 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.
Разпореждането е правилно.
Извършената от въззивният състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на тази норма към датата на подаване на касационната жалба /29.04.2011 г./. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че въззивният съд неправилно е преценил делото като търговско, вместо като гражданско. Определящо за вида на делото /гражданско или търговско/ е правоотношението, което е породило правния спор. Доколкото процесното вземане произтича от договор за изработка, по който и двете страни са търговци, с оглед разпоредбите на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, следва да се приеме, че в случая се касае за вземане от търговска сделка. С оглед на това, делото, имащо за предмет установяване на посоченото вземане по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, е търговско, а не гражданско. Оттук и изводът, че меродавна за касационния контрол върху постановеното по него въззивно решение е предвидената в чл. 280, ал. 2 ГПК цена на иска 10 000 лв., а не 5 000 лв., както правилно е приел и въззивният съд. Предвид цената на уважения иск – 8 968.07 лв. /която част от въззивния акт е предмет на подадената касационна жалба/, касационното обжалване в случая се явява недопустимо.
Що се отнася до съдържащото се във въззивното решение указание за възможността да бъде обжалвано, същото е в противоречие със закона и не може да обоснове допустимост на касационния контрол, нито препятства извършването на последваща преценка по този въпрос от страна на администриращия съд.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3731 от 03.05.2011 г. по в. т. д. № 1663/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: