О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр. София, 12.07..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 631 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на № 11 от 04.02.2010г. постановено от Я. окръжен съд, Граждански състав по гр.д. № 467/2009г., с което е отменено решение на Я. районен съд № 642 от 23.10.2009г. по гр.д. № 930/2006г. и вместо него е постановено друго за извършване на съдебната делба чрез поставяне в дял на всеки от съделителите: Г. А. Р., И. Р. И., М. Р. И., Н. Н. Д., С. Н. В., С. Д. Р. С. и Р. Д. К. на отделни недвижими имоти със земеделски характер – ниви и овощна градина /общо 14 на брой/, като са осъдени някои от тях да заплатят на други суми за уравнение на дяловете.
Касационната жалба е подадена от И. Р. И., чрез пълномощника му адв. К, като в срока за обжалване е постъпила и втора жалба от пълномощника адв. Б, заедно с допълнение към жалбата и към основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържа се в жалбите, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 292 ГПК/отм./ В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на адв. К е наведено основание по чл. 280, ал.1,т.3 с оглед произнасянето по въпроса допустимо ли е при извършване на делбата по чл. 292 ГПК/отм./ поради различния размер на наследствените дялове съдът да разпределя имотите, съобразявайки дяловете, определени в приета техническа експертиза или в съставения разделителен протокол. Поставен е и материалноправния въпрос дали се нарушава принципа на чл. 69, ал.2 ЗН за получаване дял в натура когато съдът разпределя имотите чрез разделянето на някои от тях на по-малки в съответствие с чл. 72 ЗН. Твърди се, че съществуващата практика в ППВС №7/73г.,т.5 не е съобразена с новите обществени условия и извършената реституция на земеделската земя и поради това е необходимо осъвременяването й. В изложението, изготвено от адв. Б, са развити доводи и по трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, като е налице позоваване на противоречие с практиката – ППВС № 7/73г., т.5 и Решение №904 от 20.11.2009г. по гр.д. № 3873/2008г. на ВКС, І г.о.; на противоречиво разрешаване на правните въпроси в практиката, с позоваване на няколко решения на ВКС и на значение на въпроса за точното прилагане на закона. Касае се за въпроса относно приложимия способ за извършване на делбата когато нивите, предмет на делбата са различни по площ, обем и стойност, но могат да се разделят на по-малки, както и когато дяловете на групите по колена са равни.
Ответниците по жалбата Г. А. Р., М. Р. И., Н. Н. Д., С. Н. В. и С. Д. Р.- С. не вземат становище.
Ответникът Р. Н. К. възразява срещу допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по делба във втората й фаза. Допуснати са до делба между седем съделители четиринадесет земеделски имоти, при квота за трима от съделителите по 1/5 ид.ч. и за четирима от тях по 1/10 ид.ч. Първоинстанционният съд въз основа на заключения на вещо лице е обявил за окончателен разделителен протокол, при който са формирани седем дяла: три с квота 1/5 и четири с квота 1/10, като за част от нивите е предвидено разделянето им на по-малки, което разделяне е одобрено от ОСЗ гр. Я.. За да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК/отм./, Ямболски окръжен съд е приел, че делбата не може да се извърши по реда на чл. 291 ГПК/отм./ чрез обявяване на разделителен протокол за окончателен и теглене на жребий, тъй като квотите на съделителите – седем на брой не са равни и допуснатите до делба имоти /земеделски земи/ съществено се отличават по категория и стойност. Именно поради това тегленето на жребий се оказва невъзможно. Своите изводи съдът е основал на разрешението на ППВС № 7/73г. и на спазването на принципа на равнопоставеност на страните, с оглед потенциалната възможност чрез жребий съделител с малка квота да получи имот на по-висока стойност и обратно. Относно поставането на имоти в общ дял съдът е посочил, че към такова се пристъпва когато е невъзможно чрез разпределение всеки съделител да получи имот, близък по стойност на дела му, а в случая такава възможност има и то без да се налага раздробяване на имотите.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В двете депозирани изложения за допускане на касационно обжалване /от двамата пълномощници/ жалбоподателят се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК. Първата хипотеза се обоснована с противоречие Решение № 904 от 20.11.2009г. по гр.д. № 3873/2008г. на ВКС, І г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по въпроса кога е невъзможно прилагането на основния способ за извършване на делба чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Цитираното решение приема, че когато съсобствеността е възникнала само от наследяване и броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена, то делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура. Решението е неотносимо към настоящия казус, тъй като в случая има повече имоти, отколкото са съделителите изобщо, а не групирани по колена. Поради това няма основание делбата да се извършва по колена, след като е възможно съсобствеността да се ликвидира изцяло, а не само между част от съделителите.
На следващо място се поддържа противоречие с ППВС 7/73г., т.5 също по въпроса тегленето на жребий. Според даденото в постановлението разрешение тегленето на жребий е неудобно когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите са различни. Не е налице такова противоречие, напротив, съдът се е ръководил именно от посочените съображения. Отделно от това, следва да се посочи, че по този въпрос има известно противоречие, но то е между поддържаните в двете жалби доводи. В изложението на адв. К се твърди, че постановлението е спазено, но се обосновава необходимост от промяна на тази практика като несъобразена с новите условия – основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а в изложението на адв. Б се сочи, че постановлението е нарушено, тъй като в случая частите на сънаследниците, определени по колена, са равни. Независимо от това, видно е, че цитираното разрешение отдава значение не само на броя на съделителите, но и на броя, вида и стойността на имотите, а в случая дори и да приемем, че частите по колена са равни, то не е налице съответствие на имотите по брой, вид, площ и стойност, което е достатъчно да обоснове невъзможност да се тегли жребий.
Разрешение на въпроса относно това кога делбата следва да се извърши по колена дава и Решение № 171 от 26.05.2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 4171/2008г. постановено по реда на чл. 290 ГПК, което визира хипотеза, в която броят на допуснатите до делба земеделски имоти е по-малък от броя на съделителите, но е достатъчен, ако те се групират по колена. Затова съдът е приел, че принципът всеки сънаследник да получи дял в натура ще бъде спазен и когато бъдат обособени дялове според колената. В настоящия случай, тъй като имотите са достатъчно, за да получи всеки съделител, вкл. тези от двете колена, самостоятелен дял, без разделяне, по същата логика следва да се приеме, че не е необходимо пристъпване към делба по колена, понеже изискването за получаване на реален дял в натура, ще бъде осигурено в по-висока степен. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК се обосновава от жалбоподателя в изложението на адв. Б чрез противоречива практика по въпроса за извършване на делба по колена. Позоваването е на Решение № 902 от 12.12.1986г. по гр.д. № 948/84г. на І г.о., решение № 127 от 24.02.1987г. по гр.д. № 12/87г. на ІІ г.о., Решение № 380 от 29.07.1988г. по гр.д. № 292/1988г. на І го., Решение № 805 от 12.12.2003г. по гр.д. № 508/2003г. на І г.о. и решение № 786 от 27.12.2005г. по гр.д. № 538/2005г. на І г.о. Тези решения потвърждават, че тегленето на жребий е принципен метод на ликвидиране на съсобствеността и приемат, че е възможно делбата да се извърши по колена когато е допусната между пряк наследник и наследници на друг пряк наследник, но във всеки от конкретните случаи наред с това условие са обсъждани и други предпоставки: имоти, съответстващи по брой и стойност на броя на съделителите по колена. Тези разрешения съответстват на задължителната практика, изразена в посочените по-горе постановление на Пленума на ВС и две решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Решение № 2* от 4.11.1974г. по гр.д. № 2154/74г. на І г.о. и Решение № 3* от 13.12.1978г. по гр.д. № 1630/1978г. на І г.о. са цитирани като постановени в отклонение от горепосочените решения. Те третират делба на жилищни имоти, равни по брой на броя на съделителите и сочат, че е недопустимо те да се възлагат на един съсобственик, а делът на другия да се уравнява в пари. Следователно те са неотносими. Приложеното решение на Районен съд- Д. по гр.д. № не следва да се обсъжда, понеже няма данни да е влязло в сила. Отделно от това, след като практиката е уеднаквена с решения по чл. 290 ГПК и постановеното решение е съобразено с тях, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е обоснована в изложенията и на двамата пълномощници на касатора и е свързана отново с въпроса относно способа за ликвидиране на съсобствеността – жребий или разпределение по чл. 292 ГПК/отм./ когато имотите, предмет на делбата са различни по площ, обем и стойност, не съответстват на броя на съделителите, но е възможно разделянето им на съответни по-малки дялове. Поставени са също така въпросите: 1./ допустимо ли е при разпределение по чл. 292 ГПК/отм./ съдът да използва дялове, определени в приета техническа експертиза или в съставения разделителен протокол; 2./ нарушава ли се принципа на чл. 69, ал.2 ЗН за получаване дял в натура когато съдът разпределя имотите чрез разделянето на някои от тях на по-малки в съответствие с чл. 72 ЗН. Наведеното основание по последните два въпроса е мотивирано с твърдение, че съществуващата практика по ППВС№7/73г., т.5 не е съобразена с настъпилата реституция на земеделските и горските имоти, поради което следва да бъде осъвременена.
Съгласно разрешенията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г. от 19.02.2010г., т.4 хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая по визираните от жалбоподателя въпроси относно способа за извършване на делбата има задължителна практика, както в ППВС № 7/73г., така и в посочените по-горе решения по чл. 290 ГПК. Затова не може да се приеме, че разрешенията в ППВС № 7/73г. са остарели, след като са залегнали в нови решения. Следващите въпроси /посочени под №№ 1 и 2/ не са изрично разрешени от въззивния съд. Всъщност и трите поставени въпроси касаят преценката във всеки конкретен случай дали делбата следва да се извърши по общия способ – разделителен протокол и жребий, или по изключение – когато това е неудобно – с разпределяне на имотите от съда. Критериите за тази преценка са установени в практиката и не се нуждаят от промяна. Затова няма място за допускане на касационно обжалване на визираното основание. В случая съдът е разпределил имотите, така както са допуснати до делба, без разделянето им на по-малки, като по този начин е постигнал получаване от всеки съделител на дял в натура, близък по стойност до размера на квотата му, което е оптималният начин на извършване на делба по съдебен ред. Извършената по конкретното дело преценка на неудобството за теглене на жребий може да бъде проверявана само в производство по чл.290 ГПК едва след допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 04.02.2010г. постановено от Я. окръжен съд, Граждански състав по гр.д. № 467/2009г. по касационната жалба на И. Р. И. от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: