О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр. София 04.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 611 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. С. А., чрез адв. А. А. против решение № 1483/17.11.2016 г. по гр.дело № 1804/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1551/10.05.2016 г. по гр.дело № 17530/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. С. А. против Н. А. С. и Г. Б. С. искове за заплащане от Н. А. С. на сумата от 6200 лв. – частичен иск от 14500 лв., представляващи авансово плащане на част от продажна цена по развален предварителен договор от 19.04.2013 г. в общ размер от 29000 лв., за заплащане от Г. Б. С. на сумата от 2700 лв. – частичен иск от 14500 лв., представляващи авансово плащане на част от продажна цена по развален предварителен договор от 19.04.2013 г. в общ размер от 29 000 лв., като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД се уважат.
В изложението е формулиран правния въпрос: в хипотезата на неизпълнение и от двете страни по двустранен договор, може ли всяка от тях да го развали или с това право разполага само изправна страна, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 383/29.01.2015 г. по гр.дело № 2225/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 151/09.12.2014 г. по т.дело № 1970/2013 г. на ВКС, I т.о., постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Н. и Г. С., чрез адв. М. З. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск срещу ответницата Г. С., тъй като същото в тази част е с цена на иска до 5000 лв. и не подлежи на касационно обжалване. В останалата част на касационната жалба е изразено становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не правен – не е разрешен от въззивния съд и не обусловил решаващите му правни изводи. Мотивирано е и становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по предявения частичен иск от В. С. А. против Г. Б. С. с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД е процесуално недопустима. В същата част въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. – частичният иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД срещу ответницата Г. С. е за присъждане на сумата 2700 лв., представляваща авансово плащане на част от продажна цена по развален предварителен договор от 19.04.2013 г. Следователно за тази част от въззивното решение е налице хипотезата на чл.280,ал.2,т.1 ГПК, поради което касационната жалба в указаната част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с пр.осн.чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
От фактическа страна е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по предварителен договор от 19.04.2013г. и два анекса към него, по силата на които ответниците са се задължили да прехвърлят на ищцата-сега жалбоподател собствения си недвижим имот срещу заплащането на сумата от 145 000 лева на вноски и в сроковете, подробно описани в предварителния договор и изменени с допълнително подписани анекси, като прехвърлянето на собствеността е следвало да се извърши след плащането на цената.
Посочил е, че ищцата основава претенцията си да иска връщане на заплатената по предварителния договор сума общо от 29 000лв, на твърдението, че договорът едностранно е развален от нея с Нотариална покана, изпратена до ответниците на 22.07.2014 г., съответно получена от последните на 24.07.2014 г.
Въззивният съд е приел, че спорът в случая се свежда до това дали е прекратен предварителния договор. Приел е също, че не е спорно между страните, че ищцата не е заплатила остатъка от продажната цена в размер на 116 000 лева, че не са налице твърдения от последната, че е разполагала със средства и е имала готовност да плати остатъка от продажната цена. Според въззивния съд ищцата не установява, че ответниците са отказали или са създавали пречки за сключване на окончателния договор. С оглед на тези съображения е формиран извод, че ищцата не е изправна страна по предварителния договор. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, според която развалянето на един двустранен договор е обусловено от наличието на три кумулативни предпоставки: 1. да е налице неизпълнение на задълженията по договора от едната страна; 2. неизпълнението да е виновно и 3. кредиторът да е изправен. Прието е, че правото на разваляне принадлежи на изправната страна и то срещу неизправната страна. Прието е също, че в случая ищцата е неизправна страна по предварителния договор и поради това същата не е разполагала с правото да го развали, че по отношение на нея не са налице предпоставките по чл. 87 ЗЗД. Изведен е извод, че направеното от ищцата изявление до ответниците с нотариалната покана от 22.07.2014 г. за разваляне на предварителния договор, не е произвело целеното правно действие.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено, ответниците да са отказали да сключат окончателен договор с ищцата или да са създали каквито и да е било пречки за сключването на такъв, че в отговора си продавачите изрично заявяват готовността си и към настоящия момент да изпълнят задължението си да прехвърлят правото на собственост върху имота, в случай, че ищцата плати остатъка от цената. С оглед на тези факти съдът е приел, че предварителният договор между страните не е прекратен, поради което и предвид договореното между страните в т.9 от предварителния договор, че в случай, че купувачът не плати втората и третата вноска, които са част от цената по договора, то продавачите имат право за задържат платеното до момента, като договорено обезщетение за неизпълнението на договора от страна на ищцата.
При тези съображения е формиран извод, че претенцията на ищцата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД са отхвърлени е преценена за правилно и е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставения въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора по предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД срещу ответника Н. А. С.. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване настоящият съдебен състав преценява, че правният въпрос от изложението на жалбоподателката не е разрешаван от въззивния съд. Решаващите правни изводи на въззивния съд, са, че по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.04.2013 г. между ищцата – В. С. А. като купувач и ответниците Н. А. С. и Г. Б. С. – продавачи неизправна страна е ищцата В. А.. Изведен е извод, че с оглед на това ищцата не е разполагала с правото да развали предварителния договор, тъй като по отношение на същата не са налице предпоставките по чл.87 ЗЗД, че предварителния договор не е прекратен и, че искът, предявен като частичен с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД срещу Н. С. е неоснователен. По тези решаващи правни изводи не е формулиран правен въпрос.
Тъй като поставеният въпрос не е правен съдът преценява, че в случая не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С оглед на посоченото касационно обжалване не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 38077/22.12.2016 г., подадена от ищцата В. С. А., чрез адв.А. А., съдебен адрес – [населено място], [улица],ет.2,офис 4, чрез адв.А. А. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 1483/17.11.2016 г. по гр.дело № 1804/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1551/10.05.2016 г., постановено по гр.дело № 17530/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. С. А. иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД против Г. Б. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] за заплащане от Г. Б. С. на сумата 2700 лв. – частичен иск от 14500 лв., представляващи авансово плащане на част от продажна цена по развален предварителен договор от 19.04.2013 г. и прекратява производството по делото в посочената част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 1483/17.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1804/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част по касационна жалба вх. № 38077/22.12.2016 г., подадена от ищцата В. С. А., чрез адв.А. А., съдебен адрес – [населено място], [улица],ет.2,офис 4, чрез адв.А. А..
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в указаната част и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: