3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 01.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 454/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. Т. от с. Бучино, Община Благоевград против решение № 84 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 798/2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./, с което е оставено в сила решение № 658 от 20.12.2004 г. по гр. д. № 942/2004 г. на Благоевградски окръжен съд.
С първоинстанционния акт е отхвърлен изцяло предявеният от В. З. Т. /сега касатор/ срещу И. С. М. от с. Д., Община Благоевград иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 18 000 германски марки по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 611/2001 г. на Благоевградски районен съд въз основа на запис на заповед от 27.06.2000 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него, въззивната инстанция е извършила повърхностен анализ и превратно тълкуване на ангажираните по делото гласни доказателства, в резултат на което е достигнала до погрешния извод за дължимост на сумата по процесния запис на заповед, без да вземе предвид обстоятелството, че ответникът не е доказал наличието на каузално отношение във връзка със спорната сума. Релевира оплакване и за неизпълнение на дадените в отменителното решение на Върховен касационен съд задължителни указания във връзка с изясняване на действителните отношения между страните.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено по съществени материалноправни и проесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, а именно: 1. какво е съдържанието на съществувалите каузални правоотношения между страните по издадения запис на заповед; 2. съзнавал ли е ищецът действителното съдържание на подписвания документ и задълженията, които поема с него; 3. доказан ли е предявеният иск; 4. изпълнени ли са указанията на ВКС за установяване действителното съдържание на отношенията между страните и 5. дали въззивната инстанция е дала в решението си обоснован отговор на всички възражения и искания на страните и направила ли е обстоен анализ на доказателствата по делото. В подкрепа на поддържаното основание са представени съответно: решение № 390 от 24.04.2008 г. по т. д. № 25/2008 г. на ВКС, ТК; решение № 2737 от 25.10.1972 г. по гр. д. № 1734/72 г. на ВС, І г. о. и определение № 72 от 09.02.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – И. С. М. от с. Д., Община Благоевград – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение по предявения от В. З. Т. от с. Бучино, Община Благоевград срещу И. С. М. от с. Д., Община Благоевград отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 18 000 германски, въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да бъде установено действителното съдържание на съществувалите между страните каузални правоотношения, довели до издаване на процесния запис на заповед от 27.06.2000 г. С оглед на това, е направен извод, че с отговарящия на строгите изисквания на закона за форма и неоспорен по отношение на автентичността му менителничен документ, ответникът е доказал съществуването на вземането си срещу ищеца за исковата сума. Като недоказано и неоснователно решаващият състав е преценил твърдението на ищеца, че е подписал процесния запис на заповед без да има воля да поеме задължение за плащане на отразената в него сума и при заблуда относно смисъла и съдържанието на подписания документ. В тази насока съдът се е позовал на липсата на събрани доказателства ищецът да е неграмотен или да не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което да е довело до опорочаване на волята му. Отчетен е и фактът, че образуваното срещу ответника наказателно производство за деяние по чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 309, ал. 1 НК във връзка с подписването на процесния запис на заповед е прекратено, което се установява от представените прокурорски постановления.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че формулираните от касатора правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не отговорят на общото изискване за това, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези указания не са спазени. Всички поставени от касатора въпроси са свързани изцяло с правилността на акта – касаят правилността на изводите относно установените по делото факти и преценката на събраните доказателства. Поради това, същите подлежат на разглеждане едва след като обжалваният акт бъде допуснат до касационното обжалване , но не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК за допускане на касационния контрол. Липсата на общата предпоставка по отношение на заявените от касатора въпроси е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, без да е необходима преценка за наличието на допълнителните изисквания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Дори и да се приеме, обаче, с оглед предоставеното в т. 1 от цитираното тълкувателно решение правомощие на ВКС да конкретизира поставения въпрос въз основа на твърденията в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че като значим за конкретното дело е поставен въпросът за задължението на съда да установи наличието на каузално правоотношение между страните, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, този въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Действително, в практиката на Върховен касационен съд съществува единство по въпроса относно необходимостта да бъдат изследвани каузалните отношения между страните при направено от длъжника по изпълнителния лист /ищец по иска с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ възражение за недължимост на вземането, обосновано именно с каузалните отношения. В този смисъл са и две от посочените от касатора решения – решение № 615 от 20.08.2007 г. по т. д. № 283:2007 г. на ВКС, ТК и решение № 390 от 24.04.2008 г. по т. д. № 25/2008 г. на ВКС, ТК. Тази практика, обаче, е неотносима към настоящия случай, тъй като по делото не е установено категорично, че между страните са съществували конкретни каузални отношения, имащи връзка с процесния запис на заповед, които да е трябвало да бъдат изследвани в производството по отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./.
Доколкото касае издаването на изпълнителен лист по реда на начетното производство, а не във връзка със запис на заповед, напълно неотносимо е и последното решение, на което се позовава касаторът – решение № 2737 от 25.10.1972 г. по гр. д. № 1734/72 г. на ВС, І г. о.
Що се отнася до представеното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, тъй като не се включва в понятието „практика на ВКС”, подробно изяснено в т. 2 от посоченото по-горе тълкувателно решение.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 84 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 798/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: