3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
С., 03.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 627/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1336 от 01.06.2011 г. по ч. гр. д. № 800/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е отменено по реда на чл.419, ал.1 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 892 от 10.02.2011 г., издадена в производството по ч. гр. д. № 1300/2011 г. на Бургаски районен съд, в частта относно Кокона П. К., обезсилен е издаденият въз основа на разпореждането изпълнителен лист в частта относно Кокона К. и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 ГПК по отношение на Кокона К..
В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на постановеното от въззивния съд определение поради нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания.
Ответницата Кокона П. К. от [населено място] е депозирала писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С обжалваното определение, действайки в качеството на въззивна инстанция и в кръга на правомощията по чл.278 ГПК, състав на Бургаски окръжен съд се е произнесъл по подадена на основание чл.419, ал.1 ГПК частна жалба срещу разпореждане на Бургаски районен съд, с което е разпоредено незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена по реда на чл.417 и сл. ГПК заповед за незабавно изпълнение. Така постановеното определение разрешава въпроса за законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение, не и този за законосъобразността на самата заповед за изпълнение, която по силата на изрична законова разпоредба – чл.413 ГПК, не подлежи на обжалване, съответно на отмяна, по реда на инстанционния съдебен контрол. Определението, с което въззивният съд се произнася по реда на чл.419 ГПК относно правилността на разпореждането за незабавно изпълнение, не попада сред посочените в чл.274, ал.3 ГПК подлежащи на касационно обжалване определения. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, а правните му последици са относими единствено към изпълнението на присъденото със заповедта вземане.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и приема, че частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1336 от 01.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 800/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :