3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№752
София, 29.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1134 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 348 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 163/2010 год. на Софийския апелативен съд. С него е оставено в сила Решение от 09.12.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от [фирма] срещу Министерството на отбраната обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като погасени по давност. Първоинстанционният съд е бил сезиран на 05.03.2008 год. с предявен от „Б. Маг” иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 24574.28 лв. – дължими суми за извършени СМР по сключен на 15.01.1999 год. договор, за които СМР са съставени актове обр.19, подписани двустранно. Претенцията е формирана от стойността на СМР, отразени в 3 бр. актове обр.19 и съставени фактури към тях, а именно: 1./ Акт от 09.04.1999 год. и ф-ра № 16 от 27.04.1999 год.; 2./ Акт от 09.05.1999 год. и ф-ра № … от21.05.1999 год.; 3./ Акт от 10.05.1999 год. и ф-ра № 19 от 10.05.1999 год.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на това, че вземанията по актовете обр.19 са станали изискуеми през 1999 год. По отношение на тях е изтекла 5-годишната погасителна давност, тъй като предходно дело по частичен иск за същите вземания между същите страни не я е прекъснало. Както бе посочено по-горе, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.73 ЗЗД. Позоваването е на решения на 3-членни състави, постановени при действието на ГПК-1952 год. Обосновка на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК липсва. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се аргументира с това, че „ако решението остане в този вид, може да стане прецедент за неточно прилагане на закона от другите съдилища”.
С т.1 на ТР № 1/2010 год., ОСГТК на ВКС освен, че разясни понятието „правен въпрос” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, прие, че когато той не е ясно формулиран, в правомощията на съда е да го изведе от съдържанието на изложението. Ако, обаче, няма каквото и да било позоваване същинския правен въпрос по делото, съдът не би могъл да го въведе служебно, допускайки касационен контрол въз основа на него. Това би съставлявало отклонение от диспозитивното начало.
Съдебният състав счита, че същинският правен въпрос по който са се произнесли съдилищата и който пряко обуславя изхода на спора е, дали предявяването на частичен иск прекъсва или спира погасителната давност по отношение на глобалното вземане. Това е така, поради обстоятелството, че между същите страни и за същото вземане е бил предявен при условията на частичност иск за сумата 10001 лв. по който е образувано гр.д.№ 702/2002 год. на СГС. Искът е предявен на 18.06.2002 год. и решението с което е бил уважен е влязло в сила на 30.04.2004 год., като необжалваемо – гр.д.№ 7/2004 год. на САС.
Позовава не погасителна давност, а още по малко – на спирането и/или прекъсването и не се съдържа в изложението, поради което и касационен контрол за произнасяне по този въпрос не може да бъде допуснат. Посочените от касатора въпроси не отговарят на критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, поради което касационен контрол по отношение на тях също не може да бъде допуснат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 348 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 163/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.