Определение №752 от 43080 по ч.пр. дело №2778/2778 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 752

Гр. София, 11.12. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2778/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Н., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 5530/24.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 1467/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 26.10.2016 г. по гр.д.№ 25317/2016 г. на СРС, 31 състав за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателката, на основание чл.129 ал.4 ГПК, и за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение противоречи на съдопроизводствените правила и е недопустимо. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството и точно прилагане на закона. С отделна молба се уточнява, че т.к. същото е недопустимо и евентуално нищожно, излагане на нарочни основания за допускане на касационно обжалване е ненужно.
Насрещната страна – ответникът Ю. БЪЛГАРИЯ АД – не е подал писмен отговор против жалбата.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
В обжалваното определение съставът на Софийския градски съд е констатирал, че с разпореждане от 06.08.2016 г. Софийският районен съд е оставил производството по делото без движение, с указания да се уточни предявеният установителен иск, като се посочи неговата цена, респективно стойността, която ищцата твърди, че не дължи на банката, а с определението от 26.10.2016 г. СРС е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. За да сподели крайния извод на първата инстанция, въззивният съд е посочил, че ищцата е длъжник по изпълнително дело, образувано по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към всеки един момент, като страна по изпълнението, тя може да получи удостоверение от съдебния изпълнител за сумите, които се водят като дължими, респективно – за техния остатък, след проведената публична продан. Съдът е счел, че ищцата може да предяви отрицателен установителен иск, че не дължи съответна сума във връзка с изпълнението, но тя трябва да бъде индивидуализирана по размер, върху който следва да се внесе и 4 %-ната държавна такса. Указания в този смисъл са били връчени на ищцата на 13.09.2016 г., но същите са останали неизпълнени в предоставения й едноседмичен срок /с уточняващата молба от 26.09.2016 г. отново не е посочена цената на иска/. Поради изложеното, съставът на СГС е приел, че предпоставките на чл.129 ГПК са налице и че СРС правилно е прекратил производството на посоченото основание.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Въпреки изричните указания до жалбоподателката, тя не е представила изискуемото съобразно чл.284 ал.3 т.1 ГПК изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, приложими в производството по чл.274 ал.3 ГПК, с доводи, че когато обжалваният акт е недопустим или нищожен, такова не е необходимо. По делото обаче липсват каквито и да било данни за вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното определение. Изложените в частната жалба оплаквания, че същото е постановено при липса на мотиви, не са пряко относими към поддържания порок по чл.281 т.2 ГПК, а и не съответстват на съдържанието на постановения от въззивния съд акт.
По горните съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 5530/24.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 1467/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top