6
6
Определение по т. д. № 546/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 546/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№753
София, 29.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 546 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. К. И. от [населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Г. срещу въззивно решение № 124/14.02.2011 г. по в. т. д. № 44 /2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3606./ 08.11.2010 г. по гр. д. № 8064/2010 г. по описа на Варненски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между ищеца Аталвин Б. С. от [населено място] и В. К. И. от [населено място], че в полза на ищеца съществува вземане против ответницата в размер на сумата 5 000 лв. на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, представляващо част от парично задължение в общ размер 24 311 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден от ответницата на 01.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 г. до окончателното изплащане на задълженията.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В писмено изложение към касационната жалба на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с доказване от страна на ищеца във връзка с вземането по запис на заповед на наличие на основание на вземането, за разпределението на доказателствената тежест в производство по чл. 422 ГПК при позоваване на запис на заповед, както и за отсъствие на обсъждане по част от направените от ответника възражения срещу иска и съответно липса на мотиви. По отношение на процесуалния въпрос “за привидна и прикрита сделка и за възможността прикритата сделка да се установи посредством писмени доказателства – записи на заповед” се поддържа основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с представения запис на заповед, издаден на 01.05.2008 г. с падеж 30.12.2008 г. ответницата В. К. И. се е задължила безусловно и без протест да заплати на ищеца сумата 24 311,00 лв. Въз основа на признанието на ищеца в съдебното производство, обективирано и в отбелязване на гърба на записа на заповед, че ответницата е платила част от сумата по записа на заповед и е останал неразплатен остатък 5 000 лв., съдебният състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при посочена доказателствена тежест за всяка една от страните на конкретни факти, които е следвало да установят, е приел, че е останала неиздължена по записа на заповед сумата от 5000 лв., като е отхвърлил претенцията на ищеца до размер на твърдяната сума от 14 311 лв.
Съдът е изложил съображения, свързани с характера на абстрактната сделка, при която наличието на основание не е елемент от фактическия състав, но в производството по чл. 422 ГПК издателят разполага с правото да противопостави на приносителя както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора. Според решаващия съдебен състав, документът е редовен от външна страна, по повод оспорване автентичността на подписа е приел, че записът на заповед е подписан от ответницата в качеството й на издател /предвид заключението на графологична експертиза по делото/ и съдържа визираните в чл. 535 ТЗ реквизити.
В производството по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, съгласно трайно установената съдебна практика, въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора, но само, ако подобно възражение е било въведено в съдебното производство. Ищецът /кредитор/ е поддържал с исковата молба, че основание за възникване на вземането е абстрактната сделка – запис на заповед, като ноторно известно е, че по отношение на тази едностранна търговска сделка основанието не е елемент от фактическия състав и мотивите на въззивната инстанция в тази насока не се отклоняват от визираната съдебна практика.
Посочените правни въпроси, свързани с тежестта на доказване и за връзката между записа на заповед и евентуално каузално правоотношение като причина за издаването му, са намерили разрешение в посочената от жалбоподателката практика на ВКС, обективирана в решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, І отделение, според която в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да установи съществуването на вземането – пораждане на задължение и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже своите лични възражения.
При възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си последици. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка със задължение по записа на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В този смисъл, освен посоченото от жалбоподателя решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК на настоящия състав е служебно известно и Решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. ВКС.
В конкретния случай, ответницата по иска е възразила по автентичността на документа – записа на заповед, като се е аргументирала, че не се е съгласявала “безусловно да заплаща на поемателя….”, тъй като подписът под документа и изписването на нейните имена ръкописно не били положени от нея. Въвела е твърдения за евентуална нищожност на едностранната сделка, в хипотеза на привидна сделка, прикриваща действителната, според нея – задължения по други 7 записа на заповед, по които задълженията вече били погасени чрез плащане, т. е. противопоставила е абсолютни възражения, насочени срещу формата и съдържанието на записа на заповед.
Ответницата е изложила и житейски аргументи за познанството си с поемателя А. С., както и за това, че същият се занимавал с “лихварство”. С оглед въведените в съдебното производство възражения, въззивният съд е дал своето разрешение в съдебния акт, приемайки, че защитата на ответницата е свързана с пороци на абстрактната сделка, счел е че не е въведено от нея твърдение за отсъствие на задължение по каузална връзка.
Всичките аргументи на ответницата са били насочени към записа на заповед, поради това и за решаващия съд не е съществувало задължение да преценява има ли или не каузално правоотношение, въз основа на което е издаден записа на заповед и от тук да указва на страните кой следва да установява неговото съществуване.
Не е налице противоречие с визираната задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, тъй като фактите и обстоятелствата в настоящото съдебно производство, както и въведените от ответника възраженията в рамките на процесуалните срокове пред първоинстанционния съд, не са идентични. Отделно от това, с Решение № 108/22.07.2011 г. по т.д. № 813/2010г. на ВКС, ІІ т. о. е отговорено и на въпроса за това може ли и в кои случаи да бъде уважен предявеният от ремитента установителен иск без да има породено каузално правоотношение между страните по ефекта. В тази връзка, неотносимо е позоваването на Решение № 1414/29.10.2003 г. на ВКС, тъй като в обсъждания случай съдът е разгледал съществуването на вземане въз основа на каузална връзка, само ако длъжникът е въвел подобно твърдение. Известно е, че при абстрактната сделка основанието не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. А досежно твърденията за “лихварство” и “изнудване” на ответницата от ищеца, то същите не следва да бъдат коментирани в производството по чл. 288 ГПК.
Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос – за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. ВКС, ТК /, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитираната практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото, нито са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Последните намират приложение в случаите, когато релевантната правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 124/14.02.2011 г. по в. т. д. № 44 /2011 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: