О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С. 06.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2767 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. и от Н. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 2384 от 30.12.13г. по в.гр.д.№ 3387/13г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 25.06.13г. по гр.д.№ 819/13г.на Софийски градски съд в частта, в която е осъдена П. на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. да заплати на Н. Д. Т. сумата над 7 000лв. до присъдените 10 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2011г.до окончателното й изплащане, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за разликата над 7 000лв.до 10 000лв., а в останалата част акта е потвърден.
В двете касационни жалби като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, с твърдението, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г.,т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД К. се позовават и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил, че на Н. Д. Т. е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, прекратено по чл.369 ал.4 от НПК/отм./, приравнено на хипотеза на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, тъй като П. в разумен срок не е реализира наказателната репресия срещу обвиненото лице. Отчел е – от една страна продължителността от около 6 години на наказателното преследване /2006г.-2011г./ и обстоятелството, че то е станало причина пострадалият да прекъсне обучението си в специалността „право”в Н., неговата възраст, всички следващите се по човешка презумция психологически вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, включително и в резултат на внесеното искане от Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело, както и в резултат от дискредитирането му пред обществото, близките и приятелите, неизбежна промяна на начина и средата на живот, последвалите значителни негативи за него и близките му, а от друга страна – наложената лека мярка за неотклонение, фактът, че не претендира обезщетение за задържането му в следствения арест за срок от около 81 часа, фактите, че процесът не е бил публично оповестяван и че до началото на 2008г. /през част от процесния период/ срещу ищеца е водено и друго наказателно производство досежно деяния, касаещи период през 2005г.,от което също е търпял неимуществени вреди, но без причинна връзка с процесните.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното, решенията на които се позовават касаторите, като постановени при друга фактическа обстановка – не следва да се обсъждат/.
В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2384 от 30.12.13г. по в.гр.д.№ 3387/13г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.