О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С. 06.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2888 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. Х., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № V-6 от 7.02.14г. по в.гр.д.№ 2433 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 204 от 21.10.13г. по гр.д.№ 53/13г.на Районен съд Поморие, като е отхвърлен иска на Г. Д. Х. против [фирма] за сумата от 15 600лв., обезщетение за непозволено увреждане – пропуснати ползи от събиране на доходи от собствен на ищеца апартамент № 3, на ходящ се на трети жилищен етаж в сграда с адрес: [населено място] [улица], за месеците юли и август 2010г. и 2011г.,в резултат на виновно поведение на ответника, който не е извършил ремонт на терасата на собственото му ателие № 3 на четвъртия етаж от същата сграда.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивния акт с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 67 от 22.04.2013г.по т.д.№ 28/12г.на ІІ т.о., касаторът желае да се допусне касационно обжалване без изрично да формулира конкретен въпрос, за който да се прецени дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. В представеното към касационната жалба изложение са изложени доводи, касаещи причинната връзка между поведението на ответника и причинените на ищеца вреди и се формулира тезата, че на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД могат да се обезщетяват и пропуснати ползи, чието установяване се „основава на предположение за състоянието, което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил своето задължение”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че претендираните от ищеца вреди /нереализирани очаквани приходи от наем, в резултат на неизвършен ремонт от ответника на собствената му тераса/ не са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, а косвена. Ползите не биха били пропуснати, ако ищецът сам беше отстранил вредите, като претендира разходите от ответника като причинител. Съдът е посочил и че доколкото претенцията се основава на предположение, че ако ответникът беше отстранил повредата,в жилището на ищеца нямаше да има мухъл и той би могъл да го отдава под наем за процесния период, включващ месеците юли и август 2010г.и 2011г., то тази претенция е недоказана, защото ищецът не е представил сключени договори за периода, които да са развалени именно поради течовете /представените договор и разписка за един месец, съдът не е кредитирал поради оспорването им от противната страна и неустановена истинност от ищеца/.
С оглед така изложените мотиви на съда и при липса на конкретно формулиран от касатора въпрос, следва да се посочи, че не са налице основания /общо и специално/ за допускане на касационно обжалване.
В съдебната практика няма спор, че по принцип на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в двете им разновидности – претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропусната полза като вид имуществена вреда, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е било осуетено, съставлява пропусната полза /решение № 66 от 14.06.2011г.по гр.д.№ 1725/09г.на ІV г.о./ Тази сигурност обаче подлежи на доказване. При липса на изрично установена в закона презумция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса /ТР № 3 от 12.12.12г.по т.д.№3/12г.на ОСГТК на ВКС/. Доколкото – в настоящето производство касационната инстанция не разглежда спора по същество – правните изводи на въззивния съд, свързани с преценката на конкретно ангажира-ните по делото доказателства, не подлежи на контрол и не може да бъде обсъждана /т.1 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
В конкретния случай – следва да се има пред вид и че съгласно установената практика /например решение № 630 от 4.11.2010г.по гр.д.№ 461/09г.на ІV г.о./ когато задължението е за заместими вещи /каквото е било задължението на ответника да изпълни влязлото в сила решение с правно основание чл.109 от ЗС като извърши на терасата на собствения си имот ателие №3 ремонтни дейности, отстраняващи проникването на вода в имота на ищеца – апартамент № 3/ обезщетението не може да обхване всички вреди – претърпени загуби и пропуснати. Не се дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин. Добрият стопанин не търпи неизпълнение на задължение за заместими действия, тъй като може да поиска да бъде овластен той да ги извърши за сметка на длъжника. Затова обезщетението за неизпълнение на задължението за заместими действия обхваща разходите за извършване на дължимите действия плюс разноските по овластяването. Всички други загуби и пропуснати ползи /включително и от забавяне на изпълнението/ добрият стопанин е могъл да избегне и ако ги е понесъл, обезщетение за това не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-6 от 7.02.14г. по в.гр.д.№ 2433 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.