О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 639/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 114/26.02.2009 год., постановено по т. дело № 268/2008 год., Добричкият окръжен съд отменява решение № 19/16.10.2007 год. по гр. д. № 421/2007 год. на Добричкия районен съд, в частта с която се отхвърлят предявените в обективно съединение искове на ТПК “Т” гр. Г. против “С” О. гр. Д. с правни основания чл. 266, ал. І ЗЗД и чл. 86 ал. І ЗЗД за сумите 2130,30 лв. и 798,82 лв., и вместо него е постановил друго, с което уважава исковете в този им размер, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2007 год. до окончателното й плащане, и съдебни разноски в размер на 542,27 лв.
С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281 т. 1 – т. 3 от ГПК, “С” О. гр. Д., ж. к. “Д”, бл. 10, ет.7, ап. 25, представляван от управителя Ц. Г. Г. , чрез пълномощника си адвокат Н, АК-Варна, е подал касационна жалба против решение № 114/26.02.2009 год., постановено по т. дело № 268/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
Касаторът счита, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е приел, че между страните са налице договорни отношения – налице бил подпис на управителя на ответното дружество върху документ за предаване на готовата продукция, а по делото липсвал договор в писмен вид, и до приключване на устните състезания ищецът не направил изменение на иска си, а е основавал същия на договор. По същество се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като не е доказано по безспорен начин не само наличие на договорни отношения, но и изпълнение на същите, в случая предаване от страна на ищеца на ответника на изработената продукция, за да възникне задължението за заплащане на същата от страна на възложителя.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 от ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в този смисъл се цитира т. 7 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, и се представят копия от решение № 612/17.11.1995 год. по гр. д. № 390/95 год. на ВС петчленен състав, и решение № 620/25.06.1993 год. по гр. д. № 211/93 год. на ВС І гр. о.
Ответникът по касация – Т. п. к. “Т” от град Г., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че не следва да се допусне въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че спорните правоотношения между страните са с източник на облигация договор за изработка на 526 броя дамски панталони, за който не е имало сключен договор в писмена форма. Последната, според съда, не е задължителна за действителността на договора, а самото сключване и изпълнение на договора в процесния случай се установявало от приложените по делото доказателства – спецификация от 20.10.2003 год., подписана от съдружника в ответното О. М. Г. Г. , и два броя нареждане за експедиция, № 28/20.10.2003 год. и № 29/21.10.2003 год., подписани за получател от Ц. Г. Г. , управител на ответника “С” О. гр. Д., като подписите на лицата подписали спецификацията и нарежданията за експедиция са безспорно установени от назначената по делото съдебно графологична експертиза.
Предвид горните данни въззивният съд приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде изработеното на възложителя, а последният не е изпълнил дължимата от своя страна насрещна престация за заплащане на изработеното.
Във връзка с направеното от ответника възражение, че подписалата спецификацията М. Г. Г. , която е била съдружник в ответното О. , е действувала без представителна власт, въззивният съд е приел, че в процесния случай с приемане на изработената продукция от управителя на ответника е налице презумпцията на чл. 301 от ТЗ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, касаещи формата на сключването на договора за изработка, възникване на договорни отношения, договаряне от лице действувало без представителна власт, начина на изпълнение, и отчитане на това изпълнение с оглед презумпцията на чл. 301 ТЗ, и тези въпроси са от значение за изхода на спора, но в настоящия случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
С решение № 612/17.11.1995 год. по гр. д. № 390/95 год. на ВС, петчленен състав, е прието, че “съдът е длъжен да реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание”, а с решение № 620/25.06.1993 год. по гр. д. № 211/93 год. на ВС І гр. о. се приема, че “съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца”.
Въззивният съд не е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с представените решения, тъй като се е произнесъл по спора с който е бил сезиран, съобразявайки се с фактите на които ищецът е основавал своето субективно право и без да излиза извън рамките на спора.
Не е налице противоречие и с т. 7 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, тъй като спорът е приет от въззивния съд за изяснен от фактическа страна от релевираните по делото доказателства, а и сам касаторът в своето изложение чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК не навежда доводи и съображения в какво спорът е останал неизяснен.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/26.02.2009 год. постановено по т. дело № 268/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :