Определение №754 от по търг. дело №652/652 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 754
Гр.София, 19.12.2009 г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 652 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” А. , гр. С. срещу решение № 157/05.03.2009г., постановено по гр.д. № 2450/08г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 58/14.07.2008г. по гр.д. № 3729/06г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Н. А. В. обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” в размера над сумата от 5320.31 лв. до 13200 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Н. В. , гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че застрахователят отговаря пред третото увредено лице за действително причинените му вреди, но не повече от предвидената в застрахователния договор сума и не по-малко от определеното, въз основа на методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на К. за финансов надзор, обезщетение. Изложени са съображения, че методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди се прилага като минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт в сервиз на МПС и когато обезщетението се определя по експертна оценка. В този смисъл е отхвърлено възражението на застрахователя, че обезщетението задължително следва да се определи в размерите, посочени в чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. и чл.4 от П. № 1.
С. касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне от ВКС по принципния въпрос в кои случаи е задължително приложението на единната методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, въведена с Наредба № 24/08.03.2006г. и относно начина и размера на определяне на обезщетението, както и да бъде дефинирано понятието “експертна оценка” по смисъла на чл.4 от П. №1 към чл.15, ал.4 на наредбата.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси за от значение за изхода от спора по делото и произнасянето по направеното възражение на застрахователя за приложението на правната норма е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. Съставът на ВКС констатира, че не е налице задължителна за съдилищата практика по прилагане на разпоредбата на чл.15, ал.4 на Наредбата № 24/06г. и с оглед на отстраняване на неяснотите по тълкуването й касационното обжалване следва да се допусне. Въведените въпроси се преформулират така: При определяне на обезщетението по чл.226 Кодекс за застраховането, задължително ли се прилага методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди по чл.4 на П. №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К. за финансов надзор?
С. чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 157.59 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 157/05.03.2009г., постановено по гр.д. № 2450/08г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 58/14.07.2008г. по гр.д. № 3729/06г. на Софийския градски съд за осъждане на “Д” А. , гр. С. да заплати на Н. А. В., гр. С. обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” в размера над сумата от 5320.31 лв. до 13200 лв.
Указва на касатора “Д” А. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 157.59 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top