О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№755
гр. С., 28.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №554/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК [фирма] срещу решение №79 от 17.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №795/2010г., В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден в качеството му на застраховател по задължителна застраховка на водач на МПС срещу риск „Гражданска отговорност” да заплати на Роза А. Н. от [населено място] сумата от 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от виновно причинено ПТП.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се иска отмяна и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.226 ал.1 от КЗ от страна на пострадалата срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” за сумата от 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди . На ищцата са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП виновно причинено на 05.02.2007г. от страна на А. Р. Й. като водач на лек автомобил „Рено-5” с рег. [рег.номер на МПС] . Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество / полица №0008045 22307-0011754/ за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние. Уврежданията се състоят в счупване на външния кондил на лявата бедрена кост с разместване на същия, контузия на лявата слепоочна област на главата с целебрастенен синдром. Наложило се е оперативна интервенция, лечение за период от около три месеца, през който ищцата е търпяла силни болки и страдания и последващ период от около още три месеца необходим за пълното възстановяване. Водачът на застрахованото МПС се е движил със скорост несъобразена с безопасността на движение, с оглед конкретните условия: населено място и мокра пътна настилка. Съдът е приел, че е налице 1/4 съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца: :предприемане на пресичане на необозначено място и без съобразяване с движещите се МПС. Приел е, че с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 24 000 лева и с оглед 1/4 съпричиняване се дължи обезщетение в размер на 18 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-05.02.07 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: за възможността въззивният съд да определя по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да са налице нови факти за спорното право и без събиране на нови доказателства в условията на непосредственост.
Твърди се, че така формулираният правен въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, така зададеният процесуален въпрос е съотносим към предмета на спора , но не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касация: правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , тъй като това основание предполага необходимост от преодоляване на стара съдебна практика изгубила своето значение във времето с оглед обществени промени и /или наличие на неясна, респ. противоречива или непълна разпоредба на закона, която да се нуждае от тълкуване/ така т.4 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. /, които хипотези не са налични . Това е така, доколкото по отношение на правомощията на въззивния съд при условията на пълен въззив по отменения ГПК, чиито разпоредби са приложими в случая / арг. от пар 2 ал.1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. и обстоятелството , че ИМ е заведена в съда на 29.10.2007 г./ е налице задължителна тълкувателна практика: ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и обжалваното решение е напълно съобразено с посоченото ТР по посочения въпрос.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№79 от 17.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №795/2010г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.