О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№755
гр. София,29.11. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 691 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 1746 от 04.06.2012г. по ч. гр. д. № 1458/2012г., с което Пловдивски окръжен съд е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на същото дружество срещу определение от 03.10.2011г. по ч.гр.д. № 879/201г. на Районен съд- [населено място] за прекратяване на производството по обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета на делото.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че определението за прекратяване по чл.208 от ГПК, поради изчерпване на предмета на делото, като преграждащо развитието му, подлежи на обжалване, както на основание чл. 208, ал. 3 от ГПК, така и на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Мотивира становището си с твърдението, че на обжалване подлежи не само определението, с което е отхвърлена молбата за обезпечение на доказателства, но и определението, с което е отхвърлена молбата по чл. 208, ал. 4 от ГПК на другата страна за събиране в същото производство на доказателства, посочени от нея, ако те са тясно свързани с тези на молителя, какъвто се поддържа, че е и настоящият случай. Счита, че приемайки противното, въззивният съд е нарушил принципа на равенство на страните, закрепен в чл.9 от ГПК, като разпоредбата на чл.208, ал.3 ГПК следва да бъде интерпретирана през призмата на това основно начало в гражданския процес. Сочи, че в качеството си на насрещна страна по молбата по чл.208, ал.1 ГПК е поискал събиране на доказателства относно причините за констатираните от вещото лице течове на покривите, които са неразривно свързани с тези на молителя, чиято молба за обезпечение на доказателства по реда на чл.208 от ГПК се основава именно на необходимостта от неотложен ремонт на покривите. Извежда правния си интерес от обжалване на определението за прекратяване на производството по чл.208 от ГПК от неуважаване на исканията му по чл.208, ал.4 ГПК за поставяне на допълнителни задачи на приетата по делото съдебно- техническа експертиза и неприемане на представените от него писмени доказателства.
Ответникът [фирма], оспорва допустимостта на частната жалба и моли да се остави без разглеждане. При условията на евентуалност- иска жалбата да се остави без уважение, като неоснователна. Поддържа, че съгласно чл.208, ал.3 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи само определението, с което молбата за обезпечение на доказателства не е била уважена. Според него, с приемане на заключението на вещото лице се изчерпва производството по чл.208 от ГПК, поради което определението за прекратяване му не е от категорията на определенията по чл.284, ал.1 т.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, като допълнителните доказателствени искания на страните могат и следва да бъдат направени в евентуално последващо исково производство. Излага доводи, че посочените доказателства от частния жалбоподател /ответник по молбата по чл.208 ГПК/ имат отношение към правните изводи на съда в исковото производство, но нямат отношение към преценката на вещото лице за фактическото състояние на покривите и причините за течовете, предмет на производството по обезпечаване, като за представените писмени доказателства – не съществува и опасност да се затрудни събирането им в един по-късен момент.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
В районен съд- [населено място] е образувано ч.гр.д. №879/2011г. по молба на [фирма] за обезпечение на доказателства – допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване причини за теч на покрив. Съдът е допуснал и приел заключение на вещо лице по въпросите, поставени в молбата по чл.208, ал.1 ГПК, оставил е без уважение исканията на насрещната страна за поставяне на допълнителни задачи на вещото лице и за приемане на представени от нея писмени доказателства, и е прекратил производството, поради изчерпване на предмета му.
За да остави без разглеждане частната въззивна жалба срещу определението на районния съд, с което се прекратява производството по обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета му, окръжният съд е приел, че то не подлежи на контрол по реда на обжалването. Изложени са съображения, че обжалваният акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е, че съгласно нормата на чл.208, ал.3 ГПК, на обжалване подлежи само определението, с което молбата за обезпечение на доказателства не е била уважена, какъвто не е настоящия случай, при който поисканото с молбата по чл.208, ал.1 ГПК заключение е прието. Поддържа се, че допълнителните доказателствени искания на страните могат да бъдат направени в евентуално исково производство.
Определението е правилно.
В производството по обезпечение на доказателства не се разрешава материалноправен спор, а се извършва предварително събиране на доказателства, ако съществува опасност, те да се загубят или тяхното събиране ще се затрудни. С оглед тази специфика на производството, на обжалване подлежи, съгласно изричната разпоредба на чл.208, ал.3 ГПК, само преграждащото определение, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК за събиране на доказателства, но не и определението, с което приключва производството след събиране на доказателствата, посочени в молбата по чл.208, ал.1 ГПК. С последното само се констатира изчерпването на предмета на делото, без да се прегражда развитието му, поради което то не е от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване.
Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че на обжалване по чл.208, ал.3 ГПК подлежи не само определението, с което се отхвърля молбата за обезпечение на доказателства, но и определението, с което се оставя без уважение молбата на другата страна по чл. 208, ал. 4 от ГПК за събиране в същото производство на доказателства, посочени от нея, ако те са тясно свързани с тези на молителя. П. обхват на производството по чл.208 от ГПК, се определя от молбата по чл.208, ал.1 ГПК за обезпечение на доказателства, по която е образувано делото. Исканията на другата страна по чл.208, ал.4 от ГПК за събиране на доказателства, тясно свързани с тези на молителя, не разширяват предмета на сезиране на съда и насрещната страна не придобива качеството на съмолител по см. на чл.208, ал.1 ГПК. Да се приеме противното, би означавало да се наруши принципа на диспозитивното начало в процеса, според който съдът се десезира при изчерпване на предмета на делото – в случая с уважаване на молбата по чл.208, ал.1 от ГПК, по която е образувано производството. Ето защо, на обжалване с частна жалба по чл.208, ал.3 ГПК подлежи единствено отказът на съда, с който не се уважа молбата по чл.208, ал.1 от ГПК, но не и отказът на съда да събере доказателства, посочени по реда на чл.208, ал.4 ГПК от другата страна. Необжалваемостта на определението по чл.208, ал.4 ГПК следва и от систематичното място и поредността на разпоредбите – правилото за обжалваемост на отказа да се уважи молбата по чл.208, ал.1 от ГПК е въведено с ал.3 на чл.208 от ГПК и предхожда нормата, съдържаща се в ал.4 на чл.280 ГПК, относно възможността съдът да събере и допълнителни доказателства, посочени от другата страна, тясно свързани с тези на молителя.
Не може да бъде възприет и доводът на частния жалбоподател, че необжалваемостта на определението по чл.208, ал.4 ГПК води до нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса. В производството по обезпечение на доказателства този принцип намира израз във възможността страните да участват при събирането на доказателството/та, поискани с молбата, по която е образувано производството.
С оглед горните съображения, настоящият състав намира, че обжалваемостта в производството по чл.208 ГПК е изрично ограничена от законодателя до определението, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК, поради което прекратяването на производството, извън посочената хипотеза, не подлежи на инстанционен контрол. В случая производството по чл.208 от ГПК е прекратено от районния съд с оглед изчерпване на предмета му, поради което определението е необжалваемо.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1746 от 04.06.2012г. по ч. гр. д. № 1458/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.