О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№755
София, 19.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 570 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Напредък 22″Е. срещу Решение № 174 от 16.03.2009 год. по т.д. № 370/2008 год. на Софийския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 04.01.2008 год. по т.д. № 708/2005 год. на Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „П. Сервиз П. ;Е. срещу „Войком“ООД (сега „Напредък 22″ЕООД) иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 69044 лв. Вземането произтича от извършени от ищцовото дружество строително-монтажни работи (СМР) по договор за изработка (подвид „строителство), сключен през 2001 год. Твърдението по исковата молба, че се останали неразплатени задълженията, материализирани в 5 бр. фактури. С влязло в сила решение по частичен иск е ангажирана отговорността на възложителя за заплащане на сумата 13808 лв. от общо дължимите 82852.80 лв. Съдебно предявената претенция е за заплащане на остатъка, възлизащ на посочената сума.
Последователно подържаната теза на „Напредък 22″Е. е, че не е доказано извършването на СМР, поради което не дължи исковата сума. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен изцяло. Сезиран с жалбата на ответника по иска, състав на Софийския апелативен съд, въз основа на представените по делото доказателства (строителна документация) също е приел, че искът е основателен.
Заявеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Формулирани са два обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК процесуалноправни въпроса: 1. Каква е доказателствената сила на фактурата, като частен свидетелстващ документ и конкретно – доказва ли тя сама по себе си изпълнението на възложената работа, при условие, че в нея няма посочена дата на извършване на услугата и следва ли да се плати договорената цена само поради факта, че фактурата е издадена и подписана от възложителя.; 2./ Допустимо ли е използването на свидетелски показания за установяване изпълнението на възложената работа при наличието на двустранно подписана фактура в която не е посочена дата на извършване на услугата.
Преди всичко, поставените от касатора въпроси по-скоро касаят преценката на събраните по делото доказателства, което е от значение за правилността на решението – чл.281 т.3 ГПК. Но дори да би се приело, че се касае за обуславящи правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсват валидни аргументи и доказателства тези правни въпроси да са били разрешаван противоречиво от съдилищата, като следва да се отбележи, че понятията “правен въпрос” и “правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове по сходни дела, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Спорът по конкретното дело, както и споровете по делата, чиито решения са приложени не е бил относно правната характеристика на фактурата като доказателство или допустимостта на гласните доказателства за изпълнението на договор за изработка. Спорни са били (както и по конкретното дело) фактите и обстоятелствата установяващи изпълнението, неговия обем, качество и пр. Дори да би била неправилна, различната преценка, на различни факти по различни дела, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 292 от 21.07.2008 год. по т.д. № 223/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.