2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
гр. София, 15.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3205/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. К. Г. срещу въззивно решение № 1433 от 06.03.2018г., постановено по в.гр.д. 12394/2015г. на СГС, І въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение №ІІІ-80-113/18.05.2015г. на СРС, отхвърлящо иска на Е. Г. срещу Д. А. А. за лишаване от родителски права спрямо детето С. А., на основание чл.132, ал.1, т.1 СК.
За да приеме, че искът е неоснователен, въззивният съд е установил, че не са доказани фактите, твърдени в исковата молба, че бащата е блудствал с детето, поради което е заключил, че не е налице хипотезата на чл. 132, ал.1, т.1 СК- особено тежък случай, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Фактическите изводи на въззивиня съд са обосновани с заключенията на приетите по делото две комплексни експертизи- съдебно-медицинска и психологическа и съдебно- психиатрична и психологическа експертизи, дадени от вещи лица, притежаващи необходимите специални знания.
В касационната жалба срещу въззивното решение се излагат доводи за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон тъй като бащата бил блудствал с детето, не бил приложен принципа за осигуряване на най- добрия интерес на детето и бащата трайно не давал издръжка. А в приложението към касационната жалба се прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но не се формулира правен въпрос, по който да е допуснато противоречие с практиката на ВКС или с актове на Конституционния съд на РБ
или на Съда на Европейския съюз.
Предвид обхвата на правния спор между страните, мотивите на въззивния съд, посочените касационни основания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, и по този въпрос въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или с практиката на Конституционния съд, респективно с практиката на Съда на Европейстия съюз(виж т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос и освен това не се установява въззивният съд да е тълкувал неправилно нормата на чл. 132, ал.1, т.1 СК. Трайна е практиката на ВКС, че родителят се лишава от родителски права, когато с поведението си засяга по особено тежък начин личността, възпитанието или имуществото на детето и въззивният съд се е съобразил с даденото тълкуване на закона.
Неотносим е доводът, че не е спазен принципа за осигуряване на най- добър интерес на детето. Този принцип е от значение при прилагането на нормите относно определяне режима на родителските права, а в случая родителските права са предоставени на майката.
Недопустим е доводът, че бащата не давал трайно издръжка на детето. Такова основание за лишаване от родителски права не е било въведено с исковата молба. Твърдения за такъв факт липсват и във въззивната жалба, поради което това основание е извън обхвата на правния спор, а фактът за неплащане на издръжка е извън предмета на доказване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1433 от 06.03.2018г., постановено по в.гр.д. 12394/2015г. на СГС, І въззивен брачен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: