4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№756
гр. София, 28.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №566/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Т. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 65 от 03. 01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №493/2010 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС от 08.04.2010 г. по гр.д. №6033/09, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.С. за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 16 000 лева до пълнопредявения размер от 45 000 лева и е осъден ищецът да заплати разноските на ответника, съобразно отхвърлителната част, както и в частта за потвърждаване на решението в ЧАСТТА за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска от датата на увреждането, която обаче е разделена в диспозитива на два периода : до завеждане на ИМ в съда и от тази дата до окончателното плащане на обезщетението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68 – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца е причинена телесна повреда от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 28.04.2008 г. по вина на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил валидно застрахован в ответното дружество. Отчел е настъпилото вследствие на това счупване на лявата ключица и разкъсани сухожилия на 4ти и 5ти десен пръст. Пострадалият е претърпял оперативна намеса и се е възстановявал в период от една седмица в болница, а около два месеца не е могъл сам да се храни и преоблича, поради болки в наранените места. Налице е състояние на трайно затруднение в движенията на едната ръка и двата пръста и последици от психическия шок. Отчитайки тези обстоятелства свързани с вида на вредите, интензивността на физическите страдания, тяхната продължителност, възрастта на ищеца към датата на ПТП/61 г./ и периода и степента на възстановяване , съдът е преценил, че искът се явява основателендо присъдения размер от 16 000 лева. Присъдена е лихва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, която обаче е разделена в диспозитива на два периода: до завеждане на ИМ в съда и от тази дата до окончателното плащане.
Въззивният съд е осъдил ищеца да заплати разноските на ответника, съобразно отхвърлителната част, съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК като се е аргументирал с това, че по пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност не се прилага правилото на чл. 83 ал.1 , т.4 ГПК, съгласно което такси и разноски не се внасят от ищеца по деликтни искове, за вреди от престъпление,за което има влязла в сила присъда.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи , че обуславящите изхода по спора правни въпросиса: за задължителното излагане от съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, както и по същество за критериите при определяне на този размер са решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68. Поставят се и въпросите за начина на формулиране на диспозитива за присъждане на лихва за забава върху присъдено обезщетение за забава по пряк иск по чл.266 от ЗЗД, както и по това, дали по пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност се прилага правилото на чл. 83 ал.1 , т.4 ГПК, съгласно което такси и разноски не се внасят от ищеца по деликтни искове, за вреди от престъпление,за което има влязла в сила присъда
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, безспорно по тези критерии първият въпрос за задължителното излагане от съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, както и по същество за критериите при определяне нна този размера и се явяват обуславящ изхода на спора. При третирането им и произнасянето на съда по тях обаче липсва противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68 , което се установява от изложеното по-горе относно съдържанието на мотивите и крайния резултат от произнасянето на съда при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Въпросът за начина на формулиране на диспозитива за присъждане на лихва за забава върху присъдено обезщетение за забава по пряк иск по чл.266 от ЗЗД не се явява обуславящ изхода на спора, доколкото началната дата на дължимостта на лихвата за забава и нейният размер не се влияят от това, дали същата е присъдена общо от датата на ПТП до окончателното плащане или на два периода,респ. до завеждане на ИМ в съда и от тази дата до окончателното плащане.
Относно това, дали по пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност се прилага правилото на чл. 83 ал.1 , т.4 ГПК, съгласно което такси и разноски не се внасят от ищеца по деликтни искове за вреди от престъпление,за което има влязла в сила присъда, то въпросът е също така несъотносим, доколкото в случая няма изобщо влязла в сила присъда, а решение по чл.78а от НК за налагане на административно наказание, което не е основание за освобождаване на ищеца от такси и разноски. В тази насока има и задължителна за съдилищата по смисъла на ТР №1 от 28.09.2011 г. на ВКС практика, каквато се явяват решенията по чл.290 от ГПК и определенията на ВКС постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК /Р №175 от 22.10.2009 г по т.д. №312/2009 на ІІ т.о. на ВКС и определение №412 от 27.05.2011 г. по ч.т.д. № 269/2011 г.на ІІ т.о. /.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 03. 01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №493/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.