О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
С. 15.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 269 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. П. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 2072 от 10.05.2010г. по в.гр.д.№ 8827 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което изцяло е отменено решение № ІІІ-21-60 от 16.06.2010г. по гр.д. № 2120/2008г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Л. П. Г. против М. С. М.-Г. иск с правно основание чл.99 ал.2 във вр.с ал.1 от СК/отм./ и съединените с него искове по чл.103 и чл.107 от СК/отм./,като е оставил без разглеждане жалбата в частта относно вината,поради липса на предмет и в тази част е прекратил производството по делото,като е присъдил и следващата се такса.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос,свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,от значение за решаването на спора,който се поставя във връзка с направената от съда преценка,че между страните не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.К. твърди,че съдът е придал прекомерна стойност на дадените от противната страна обяснения/без да съобрази,че когато не съдържат неизгодни факти-те нямат доказателствена стойност/, за сметка на други ангажирани по делото гласни доказателства, например на свидетеля Л.,според който съпругата на ищеца толкова дълго е отсъствала от дома,че той като наемател в същия дом въобще не е знаел,че ищецът има такава. Отделно се излагат и доводи във връзка със съдържанието на фактическата раздяла,която според касатора освен в териоториален аспект,още се изразява и в емоционално,физиологическо и интелектуално отчуждение,както и в липса на общо домакинство,които в конкретния случай според него са налице. Позовава се общо на седем решения на ВКС/без задължителен характер/и на едно на ВАС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че в случая сключеният между страните на 26.12.1990т.брак/от който нямат родени деца/ не е дълбоко и непоправимо разстроен,защото е установено,че и понастоящем съпрузите ползват една стая/другата дават под наем/ от съсобственото им семейно жилище /като всеки един притежава от него по 1/2ид.ч./,заедно посрещат гости и се хранят,съвместно се грижат за домакинството си,като всеки допринася за семейния бюджет според възможностите си.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т.4 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като отговорът му не изисква промяна на вече създадената практика поради настъпили обществено икономически промени или наличие на нова законодателна уредба.Разрешението на поставения въпрос е законодателно уредено с нормата на чл.235 от ГПК. Съдът е длъжен да постанови акта си на базата на приетите за установено от него обстоятелства и закона,а това става въз основа на ангажираните по делото доказателства,които съдът съвкупно преценя.Следва да се отбележи,че въпросът за това дали съдът правилно е преценил ангажираните по делото доказателства и дали направените въз основа на тях изводи са обосновани – не е въпрос за допустимост на касационно обжалване по чл.280 от ГПК,а е основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 от ГПК и може да се разглежда едва и само ако съдът допусне касационно обжалване.В случая – това не е възможно, защото поставеният въпрос не отговаря на изискванията,разяснени в т.1 от цитираното ТР №1/19.02.2010г.на ВКС за общо основание,а и както беше посочено по-горе не е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,на което се позовава касатора.
В случая – въззивният съд е обсъдил релевантаните за спора обстоятелства,свързани с начина на живот на страните,техните взаимоот-ношения,специфичните им нужди съобразно възрастта, здравословното им състояние,контактите и потребностите им – като съобразно тях е изложил изводите си.За последните се е ръководил както от обясненията на страните/съобразно тяхната доказателствената стойност/,така и от ангажираните гласни и писмени доказателства- без да придава прекомерно значение на едните за сметка на другите.Съответно-е изпълнил задълже-нието си изрично да посочи на кои гласни доказателства дава вяра и защо.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2072 от 10.05.2010г. по в.гр.д.№ 8827 по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.