4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. София, 02.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2170/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 142/ 16.01.2017г. постановено по в.гр.д. 3140/2016г. на САС в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на Н. Х. Г. още 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която е потвърдено решение на СГС, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение на Н. Х. Г. 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 5000лв. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Н. Г. е подал отговор срещу касационната жалба и е възразил срещу допускането на касационно обжалване и отмяната на решението.
Касационната жалба на П. е подадена в срок, но е допустима само в частта, в която е обжалвано въззивното решение по иска за неимуществени вреди. Цената на иска за имуществени вреди е 5000лв., а съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно иска за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, ВКС намира следното:
В исковата молба, ищецът Н. Г. твърди, че през 2006г. е заемал длъжността „главен секретар“ на Висшия мюсюлмански духовен съвет, но на 23.11.2006г. е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 210 НК. През 2007г. е бил внесен обвинителен акт в съда, но за процесуални нарушения съдебното производство е било прекратено и върнато на прокуратурата. През 2008г. е бил отново внесен обвинителен акт в съда, но за престъпление по чл. 212, ал.4 НК. На 11.07.2011г. е бил оправдан от СРС, а с окончателно решение на СГС от 14.05.2012г. , оправдателната присъда е влязла в сила. Ищецът твърди, че са били накърнени името и авторитета му, честта и достойнството му, процесът е бил разгласен в медиите, била му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“, изпитвал е дискомфорт от ограниченията на МН, притеснявал се е за здравословното състояние на баща му и е полагал специални усилия за спокойствието в семейството му. Поискал е присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000лв..
В срока за отговор Прокуратурата на РБ е възразила, че не са причинени неимуществени вреди, че не отговаря за разгласяването в медиите и за продължителността на съдебното производство, тъй като досъдебното производство било приключило в разумен срок.
Въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД за сумата от 35000лв. неимуществени вреди, тъй като било повдигнато обвинение за тежко престъпление с предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, била определена мярка за неотклонение „Подписка“, наказателното производство продължило повече от 5 години, били проведени 12 с.з. пред СРС и две пред СГС, процесът продължил в неразумен срок, бил накърнен авторитета на ищеца в обществото и в мюсюлманските среди, тъй като е бил член по право на органа на управление на мюсюлманското вероизповедание, обвинението е било в област, в която е професионалната реализация на ищеца и това се е отразило на възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и служебната репутация. Според въззивния съд било нормално да се приеме, че по време на цялото производство ищецът е изпитвал притеснения, неудобство и несигурност, накърнени са били нравствените му ценности и социалното му общуване, като неблагоприятните последици са произтичали и от заеманото обществено положение и обичайната среда, което обуславяло по- висок размер на обезщетението.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, Прокуратурата на РБ подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като твърди, че по въпроса, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е отговорил в противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като липсвала причинна връзка между обвинението и вредите и съдът не бил изложил мотиви за причинната връзка, както и че по същия въпрос съществува противоречива практика на съдилищата относно определянето на размера на обезщетението.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и твърденията в Изложението, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване се допуска когато поставения в Изложението въпрос попада в обхвата на правния спор и обуславя правните изводи на съда, но по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/, а когато липсва задължителна практика на ВКС е необходимо обуславящият въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата/чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/.
Налице е установена задължителна практика на ВКС по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, че страхът, уплахата, стресът и негативните изживявания при незаконно повдигнато обвинение са общоизвестен факт и вредите неизбежно следват по човешка презумпция /р. 192-12-ІІІ ГО, р. 18-14-ІV ГО/, че е нормално да се приеме, че по време на цялото производство ищецът е изпитвал притеснения, неудобство и несигурност, накърнени са били нравствените му ценности и социалното му общуване, /р.№480-2013-ІV ГО/, че съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението/включително за причинно- следствената връзка/- р.№6-2017-ІVГО и че сходството между делата е налице, когато има подобие в следните обстоятелства- тежест и характер на обвинението и предвиденото наказание, вида на мярката за неотклонение, наложени други принудителни мерки, продължителност, разгласяване чрез медии, влошаване на здравословното състояние, социално положение, възраст и др./р.№830-2010-ІV ГО/.
В случая по въпросите за доказването на причинната връзка, мотивите относно причиняването и сходството на делата е налице задължителна практика, с която въззивният съд се е съобразил, тъй като е изложил мотиви относно доказаните вреди и причината за тях и е обосновал по- големия размер на определеното обезщетение с общественото положение на ищеца и обвинението, което е засегнало професионалната му дейност, свързана със завишени изисквания за честност и почтеност. Наличието на задължителна практика изключва приложението на основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а липсата на противоречие между задължителната практика и тълкуването на правото, извършено от въззивния съд изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 142/ 16.01.2017г. постановено по в.гр.д. 3140/2016г. на САС в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на Н. Х. Г. 5000лв. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142/ 16.01.2017г. постановено по в.гр.д. 3140/2016г. на САС в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане в 1- седмичен срок от връчването пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: