О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№757
София, 19.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 633 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Пики“О. срещу Решение № 74 от 07.04.2009 год. по гр.д. № 99/2009 год. на Смолянски окръжен съд. С него е отменено решението от 08.01.2009 год. по гр.д. № 130/2008 год. на З. районен съд в частта с която са били уважени предявените от „Пики“О. срещу „С. кампания В. ;ЕО. обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ да размера на 5446.07 лв. и чл.92 ал.1 ЗЗД до размера на 165.83 лв. Като е счел, че исковете са погасени чрез плащане, въззивният съд ги е отхвърлил до уважения от РС- З. размер. В частта с която искът по чл.92 ал.1 ЗЗД е бил приет за неоснователен за размера над посочената сума и до присъдените от РС 820 лв., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Като основания за допускане на касационно обжалване“Пики“О. , е посочил т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Формулираният обуславящ въпрос е процесуалноправен и е формулиран така: „Имал ли е право въззивният съд да се произнесе с определение с което по служебен почин, без да е сезиран да отменя доклада на първоинстанционния съд и да изготвя нов такъв, с който да даде възможност на неизправната страна да „навакса“ пропуснатото, като докаже, че е платила“, като в текста на изложението това се свързва с преклузията по чл.133 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното:
Определението на което касаторът се позовава в изложението вероятно е определението от 17.03.2009 год. (доколкото на него има позоваване в касационната жалба). С него, на основание чл.267 ГПК СмОС се е произнесъл по допускането на ново доказателство, приемайки, че правото на защита на въззивника в с.з. в първоинстанционното производство е било нарушено. Видно от протокола на с.з. от 07.04.2009 год., въззивният съд е постановил определение с което е изменил доклада си по чл.268 ал.1 ГПК, направен в същото съдебно заседание. Т.е. формулираният в изложението въпрос – В. ли е с определение на въззивния съд да бъде отменен доклад на първоинстанционния, действително би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но не и в конкретния случай, доколкото фактите по делото са различни. За пълнота на аргументите, ще следва да се посочи и това, че първоинстанционен доклад по чл.146 ГПК не е правен и няма как да бъде отменян, каквото е твърдението в изложението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 74 от 07.04.2009 год. по гр.д. № 99/2009 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.