О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 758
гр. София, 02.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 1475 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Военномедицинска академия, [населено място] срещу решение № 299 от 17.01.2017 г. по гр. дело № 9731/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Б” въззивен състав.
Ответницата Е. С. М. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените против касатора от настоящата ответница по жалбата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 7207 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 6938/2016 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 77 състав в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ са уважени, имуществената претенция до размер на сумата 5114.55 лв. и е отменил решението в отхвърлителната част, по отношение на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, за разликата между 5114.55 лв. и 6106.86 лв., като е уважил иска за същата разлика, ведно със законната лихва от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане, съответно е присъдил разноски за двете съдебни инстанции.
В изложението са поставени въпроси, поддържани на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., т. 1, ОСГКТК на ВКС прие, че за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът трябва да обоснове общи и допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С първият от цитираните въпроси – „1. В кой случай преценката на работодателя „кой работи по- добре” при извършване на подбор по чл. 329 КТ е и в кой не е критерий за упражняване на съдебен контрол ?”, страната не въвежда предпоставки за допускане на касационен контрол. В мотивите на обжалвания акт е разгледан спор за съответствието на приетите от работодателя оценки по законовите критерии, регламентирани в чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съставът на СГС е констатирал, че ответникът по исковете не е установил при съпоставяне работата на ищцата с работата на другите участващи в подбора нейни колеги, изпълняващи длъжността „кинезитерапевт”, съкратена с 2 бройки от общо съществуващите 8 бройки, как е формирал оценката по показателя „кой работи по – добре”. Посочената констатация е направена след преценка на гласните доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, както и след обсъждане преди това на протокола за подбор, съдържащ оценки на служителите по критериите, визирани в чл. 329, ал. 1 КТ. По – конкретно съдебният състав е приел, че показанията на свидетеля Т. Т. обективират единствено становището му, че колегите превъзхождали ищцата при изпълнение на работата, без да отразяват как е констатирано качеството на изпълнение на възложените задачи от участниците в подбора, за да се изясни основния спорен въпрос, за съответствието на поставените от работодателя оценки на проявените професионални качества на лицата, включени в подбора. Показанията на свидетеля Александър В. не са обсъждани от СГС по съображения за неотносимост към предмета на делото, предвид изявлението на същия, че не познава пряко работата на ищцата. В изложените фактически и правни изводи липсва произнасяне на въззивната инстанция по цитирания въпрос. При формулирането му касаторът не е разграничил правните категории – „преценка на работодателя” и „съдебен контрол”. Съдебният контрол по отношение на извършения от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, както е разяснено в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС се извършва по законосъобразност, т.е. предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Поради това преценката на работодателя не може да бъде „критерий за упражняване на съдебен контрол”, а единствено представлява предмет на същия контрол. Ето защо въпросът, в кои случай тази преценка е и в кои случаи не е критерий за упражняване на съдебен контрол не е съобразен с предмета на съдебната проверка по чл. 329 КТ, съответно не формира въпрос по предмета на делото. С оглед на изложеното същият въпрос, като произтичащ от становище на жалбоподателя, вместо от извод на въззивния съд и предвид несъобразяването му с предмета на делото, не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Изложените съображения обуславят извод за недопускане на касационно обжалване по цитирания въпрос.
Вторият въпрос има следното съдържание: „2. Допустимо ли е съдът да основава преценката си за законосъобразност на извършения подбор на преценката на работодателя „кой работи по – добре”, която според ТР № 3 от 2011 г. не подлежи на съдебен контрол ?”. С въвеждането му не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като общо основание въпросът подобно на предходния не произтича от решаващ извод на въззивния съд. В посоченото по – горе ТР на ОСГК на ВКС е разяснено, че правният въпрос трябва да бъде ясно и точно формулиран от касатора. Последният не е изпълнил това свое задължение, тъй като в цитирания текст, поставяйки въпроса за допустимостта на съдебната проверка за законосъобразност на подбора, основаваща се на преценката на работодателя, не е посочил кои обстоятелства не подлежат на съдебен контрол. Така формулиран разглеждания въпрос не кореспондира с доводите в изложението, в които е развито виждането, че „съдът не разполага са правомощието да замести работодателя при извършване на преценка, по който и да е от критериите, предвидени в чл. 329 КТ”. Тези доводи не са съобразени с мотивите на СГС, с които се реализира проверка на обстоятелства, включени в преценката на работодателя и не се разглеждат други факти. Като формиран от становище на касатора цитираният въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а в изложението не са мотивирани допълнителните основания съм него. Отсъствието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационното обжалване. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че и по въведения въпрос липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че въззивният съд в съответствие с разрешенията в ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е приел, че ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на съответствието на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от ищцата качества не е доказал това съответствие. При тези обстоятелства се налага извод за липсата на противоречие между изводите на окръжния съд и практика на която се позовава касатора – цитираното ТР на ОСГК на ВКС и други актове на ВКС – решение по гр. дело № 421/2015 г. на състав на ІІІ г.о и решение по гр. дело № 1569/2013 г. на състав на ІV г.о. Изводите на съда за липсата на доказателства, установяващи съответствието на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от ищцата качества не съставляват отклонение от правните разрешения в задължителната съдебна практика.
Последните въпроси имат следното съдържание: „3. Допустимо ли е решаващ извод на съда да се основава на неподлежаща на съдебен контрол преценка ?
По конкретно в подлежащия на преценка за допустимост на касационното обжалване съдебен акт:
Въззивната инстанция е обосновала правните си изводи за законосъобразността на обжалваната заповед единствено на съдебен контрол върху доказателствата „кой работи по – добре”.
И по този въпрос касаторът не е изпълнил задължението си да въведе ясно и точно формулиран правен въпрос. От съдържанието на цитата не е ясно коя е преценката, за която страната поддържа, че въззивният съд е направил решаващ извод и която според нея не подлежи на съдебен контрол. СГС е подложил на проверка за законосъобразност съответствието на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от ищцата качества, съпоставяйки показателите й с тези на останалите участници в подбора. Тези обстоятелства са предмет на съдебен контрол и проведеното от въззивния съд процедиране не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Последното изречение, изложено във въпроса, а именно – „Въззивната инстанция е обосновала правните си изводи за законосъобразността на обжалваната заповед единствено на съдебен контрол върху доказателствата „кой работи по – добре”, също така не обосновава извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсата на законосъобразно упражняване на подбора, по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ обуславя незаконосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение последно КТ. В случая работодателят не е доказал, че останалите на работа служители работят по – добре от ищцата, поради което извода направен от СГС не е в противоречие с разрешенията в задължителната съдебна практика. Следователно и по цитирания въпрос липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от договор за правна защита и съдействие и фактура № [ЕГН]/03.04.2017 г. са в размер на сумата 1200 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 17.01.2016 година по гр. дело № 9731/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Военномедицинска академия, [населено място] да заплати на Е. С. М. разноски за касационното производство в размер на сумата 1200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ