О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 30.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1414/2015г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. чрез адв. Мл. Е. срещу решение № 264 от 14.11.2014г по гр.дело № 477/2014г. на Шуменски окръжен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №449 от 09.06.2014г на Шуменски РС относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца Д. и С. , двамата родени на 16.11.2007г ,на майката И. Д. по нейния иск на основание чл. 127 ал.2 СК ,със законните последици. По отношение на третото от децата – малолетният Т. Д. Д. , [дата на раждане] ,първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата по неговия иск ,със законните последици , в която част майката И. Д. не е обжалвала решението и същото е влязло в сила .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК , като са формулирани въпросите : противоправно ли е и представлява ли неизпълнение на родителки задължения недаването на издръжка , има ли същото значение при определяне предоставянето на родителските права; правно значим ли е критерият разполагане с доходи ,от значение ли са материално- битовите условия ; при наличие на данни за родителска отчужденост , длъжен ли е съдът да изслуша вещо лице – психолог ; длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всеки един от критериите ,визирани в ППВС №1/2004г; достатъчна пречка за разделянето на децата ли са критериите еднакъв пол ,малка разлика в годините ,продължително живеене заедно,привързаност помежду им ;длъжен ли е съдът да вземе предвид осъждане на собственик на жилище за насилие над негов внук при определяне на местожителство на другите деца , също негови внуци; длъжен ли е съдът да изслуша дете и зачете мнението му по въпроса за местожителството на братята му, разделянето на братя в най-добър интерес на това дете ли е ; отговаря ли на критериите на ППВС № 1 / 1974г и следва ли да се предоставят родителски права на родител , който не желае едно от децата .Като процесуалноправен въпрос се изтъква недопустимото приобщаване на писмено доказателство без знанието на една от страните.Съдът е разпоредил да бъде изискано становище от КСУДС –Шумен и справка за осъществените в този комплекс срещи между децата Д. и С. и майка им. Така въззивният съд е допуснал събиране на доказателства в нарушение на закона,като не е уведомил другата страна . Основанията за допускане до касация се сочат с довод за противоречие на обжалваното решение с ППВС №1/1974г , както и практиката на ВКС , изразена в решение № 406/2011г по гр.д №1125/2010г ІVг.о , реш. №209 от 2010г по гр.д № 4468/2008г ІV г.о 1 реш. 936/2009г по гр.д № 3717/2008 ІІІ г.о ,реш. № 350/2012г по гр.д № 477/2012г ІV г.о и реш. № 58/2014г по гр.д № 6073/2013г І. г.о ,според която трайното неполагане на грижи и липсата на финансов и материален принос в отглеждането на децата представлява противоправно неизпълнение на родителски дълг , при наличие на данни за родителска отчужденост съдът е длъжен да изслуша вещо лице – психолог и след като трите деца от раждането си са живели заедно ,в техен интерес е да не бъдат разделяни. Поддържа се , че въззивният съд е дал обратното разрешение по тези въпроси . По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е изложена обосновка.
Ответницата по жалбата е заявила отговор , с която оспорва основанията за допускане до обжалване .въпросите са неточно формулирани , хаотично поставени и несвързани с правните аргументи на съда по същество на спора ,а част от приложените решения на ВКС не кореспондират с предмета на делото .Въпросите не са обуславящи за крайните изводи на съда .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване по въпросите ,засягащи прилагането на указаните в ППВС №1/1974г критерии при спор относно предоставяне на родителските права на единия родител , е аргументирана с изтъкване на едностранно преценявани от касатора предпоставки , обстоятелства , интереси и рискове в обосновка на тезата му , че е по-пригоден като родител , но се игнорират други, установени и решаващо съобразени по делото обстоятелства от значение за преценката на съда . По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка . С оглед интереса на детето, водещи са критериите , свързан с притежаваните родителски качества и проявата им . С оглед интереса на двете деца, съобразявайки предмета на въззивно обжалване, Шуменски окръжен съд е съобразил именно задължението си да прецени всички обстоятелства , а не само някои от тях и не едностранчиво в насоката, изразена чрез формулираните въпроси , като на първо място този съд е основал изводите си на указаните в ППВС №1/1974г критерии, свързан с родителския капацитет ,възпитателските и моралните качества . Не може да бъде възприет изразеният чрез въпрос довод родителските права да се предоставят на този родител, който е по-добре обезпечен материално, това противоречи на цитираното от касатора ППВС №1/1974г. Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира със собствени фактически преценки и твърдения , че майката не е участвала в отглеждането на децата и издръжката предвид обстоятелства, които другият родител сам противоправно е създал .Въззвният съд е приел за установено , че майката е била малтретирана и принудена да напусне семейното жилище, което е съвпаднало с образуваното срещу касатора досъдебно наказателно производство за две тежки умишлени престъпления срещу личността . Не е извън критериите по р. ІІ на ППВС №1/1974г моралния облик на всеки от родителите . Дължимо и съгласно трайно установената практика на ВКС е отчетено упоритото, последователно и въпреки намесата на компетентните социални служби – трайно следваното поведение на бащата да създава пречки за нормални отношения между децата и майката , да ги настройва срещу нея , включително като изисква от тях активно да проявяват негативно отношения към другия родител , каквото отношение вече в решаваща степен е формирано при детето Т.. При тези обстоятелства неотносимо се изтъква и поддържа , че преценката на майката да не обжалва първоинстанционното решение в частта за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на най-голямото дете , изразило желание да живее при баща си при оформено негативно отношение към майката и констатиран синдром на отчужденост под влияние на последния , трябва да обуслови разрешение и на въпроса за родителските грижи по отношение на по- малките деца ,за да не бъдат те разделяни от брат си съгласно указанията в ППВС №1/1974г. Поради ограничения предмет на обжалване , в решението на Щуменски ОС не е изразена преценката дали в интерес на детето Т. е възпитанието му да продължава по установения начин. Въззивният съд е съобразил да изтъкне единствено , че въпросът за предоставяне упражняването на родителски права не е непререшим,като майката ще разчита на режима на лични контакти , за да върне доверието на детето в себе си . Решаващата преценка на съда кое е в най- добър интерес на децата не може да е в стълкновение с никое друго указание,включително децата да не се разделят без основателна причина за това. Принципът е изведен и при постановяването на решения № 936/2009г по гр.д № 3717/2008 ІІІ г.о , реш. № 350/2012г по гр.д № 477/2012г ІV г.о и реш. № 58/2014г по гр.д № 6073/2013г ІV г.о на ВКС,цитирани от защитата . При тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос следвало ли е да се назначава и вещо лице психолог не е обуславящ за крайните изводи на съда по обжалваното решение , както и въпросът относно зачитане на мнението на навършилия десет години Т., за това къде да живеят братята му . Несъстоятелно под формата на въпрос, привързани към основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се изтъкват рискове ,каквито решаващият съд обосновано е преценил , че не съществуват. Съответстват на установената практика при засилено служебно начало в процеса (т.1 , т.3 от ТР №1/2013г по т.д 1/2013 ОСГТК ) предприетите от съда действия по служебно събиране на доказателства и в тази връзка въззивният съд не е дал повод за поставянето на формулирания процесуалноправен въпрос .
В съответствие с указаниията в задължителната практика и съобразяване с критериите по ППВС №1/1974г е обусловилият изхода на делото извод на въззивния съд , че майката е по- пригодният да упражнява родителските права родител – както с оглед ниската възраст на децата ,нейната готовност и възможност ,включително по допълнителния критерии помощ от трети лица ,така и предвид положително преценените нейни възпитателски качества ,съответно негативно преценените такива на бащата, въпреки че същият полага грижи за децата и материалната им обезпеченост според разбиранията си – чрез игнориране на другия родител . Водещо по критериите на т.ІІ от ППВС №1 /1974г е значението на личните възпитателски качества на родителите . По настоящето дело е отчетено и изтъкнато укоримото поведение на бащата ,който макар по отношение на децата да се проявява като активен и грижовен родител, активно и тенденциозно възпрепятства контактите с майката намесва ги в конфликтните им отношения и настройва ги срещу нея .
Липсва и обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси , като не се прави разлика между обстоятелство и извод , който съдът прави по критериите за предоставяне упражняването на спорните права , при обсъждане на релевантните обстоятелства по отделно и в съвкупност , в интерес на децата
По претенцията на ответницата по жалбата за разноски – не са приложени документите , установяващи извършването им .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 264 от 14.11.2014г по гр.дело № 477/2014г. на Шуменски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .