Определение №758 от 41443 по гр. дело №1920/1920 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 758

гр.София, 18.06.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1920 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Н. срещу решение №555 от 6.12.2012 г., постановено по гр. д. №676 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 119 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1017 по описа за 2011 г. на Козлодуйския районен съд за прекратяване с развод на брака между И. Г. Н. и Е. Й. Н. по вина на съпруга, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Е. Е. Н. и Г. Е. Н. на майката И. Г. Н., за осъждане на Е. Й. Н. да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. за Е. Н. и 100 лв. за Г. Н..
Касаторът Е. Н. твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Необходимостта съдът да изложи точни правни аргументи защо е доказана вината на касатора за разстройството на брака. Касаторът счита за недоказано по безспорен начин приписаното му поведение за пристрастеност към хазартни игри, водеща до прекомерна задлъжнялост на семейството.
2. Може ли да се предоставят родителските права на родителя, при когото детето, в случая Е. Н., категорично и непоколебимо отказва да живее?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата И. Н. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за прекратяване на брака поради вина на касатора и за предоставяне упражняването на родителските права на майката, Врачанският окръжен съд е приел, че касаторът има непоправима наклонност към хазартни игри, водеща до прекомерна задлъжнялост. Този извод е обоснован с препращане към подробния, прецизен и детайлен анализ на доказателствата, извършен от първоинстанционния съд. В мотивите си Врачанският районен съд действително е обсъдил всички свидетелски показания, обосновал е кои от тях и по какви причини кредитира, позовал се е и на многобройните писмени доказателства, установяващи паричните дългове на семейството. Следователно правните аргументи на съдилищата относно вината на касатора за основани на събраните по делото доказателства, противно на твърдението на касатора, съдържащи се в първия поставен от него въпрос. Всъщност посредством този въпрос касаторът се стреми да оспори констатациите на съдилищата относно фактите, обуславящи вината му за прекратяване на брака. Ето защо първото питане на касатора касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, обуславящ допускане на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос на касатора е от значение за изхода на спора по предоставяне
на родителските права върху детето Е. Н., което при изслушването си е изразило своето предпочитание да живее при касатора, а не при своята майка. Отговорът на въпроса произтича от разпоредбите на чл.59 от СК и чл.3 от ЗЛС според които децата все още нямат правно валидна воля, която се замества от волята на техните законни представители. Затова съдът при предоставяне на родителските права не е длъжен императивно да се съобразява с мнението на детето, а с обстоятелствата, посочени в ал.4 на чл.59 от СК, като се ръководи от интересите на детето, а не от неговите все още незрели желания. Следователно, предоставяйки родителските права на майката, без да се съобрази с желанието на детето Е. Н., въззивният съд е спазил приложимите правни норми, които дават ясен отговор на втория въпрос на касатора, без да се нуждаят от тълкуване. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от КТ за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №555 от 6.12.2012 г., постановено по гр. д. №676 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top