4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 20.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1632/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Л. от [населено място] срещу въззивно решение № 4966 от 05.07.2012 г., постановено по гр. д. № 2022/2012 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 03.05.2012 г. по гр. д. № 52881/2010 г. на Софийски районен съд, 38 състав, с което по предявен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК е признато за установено, че А. Т. Л. дължи на Р. С. Й. сумата 18 800 лв. по запис на заповед от 02.09.2009 г., ведно със законната лихва от 03.11.2010 г. и разноски в размер на 1 000 лв., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 27021/2010 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение. С решенията са присъдени разноски на ищеца за всяка от съдебните инстанции в размер съответно на 776 лв. и 200 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е изпълнил задължението си по чл.10 ГПК да съдейства за изясняване на обективната истина по делото и не е обсъдил всички релевантни за правния спор факти. Позовава се на процесуално нарушение по чл.164, ал.2 ГПК при недопускането на свидетели за доказване на извършена документна измама чрез съставяне на дубликат на записа на заповед след неговото издаване. Според касатора, пропускът да бъдат изяснени обстоятелствата във връзка с престъпната дейност по съставяне на дубликат на записа на заповед е довел до необоснованост на изводите за съществуване на установяваното с иска по чл.422 ГПК вземане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че в резултат на съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото е останало непопълнено с доказателства и неизяснено от фактическа страна, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие със задължителната практика в решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по касация Р. С. Й. от [населено място] изразява становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 12.02.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което по реда на чл.422 ГПК е признато за съществуващо вземането на Р. С. Й. против А. Т. Л. за сумата 18 800 лв., произтичащо от запис на заповед от 02.09.2009 г. с падеж 30.05.2010 г., Софийски градски съд е приел, че записът на заповед съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити и удостоверява валидното възникване и изискуемост на вземането, за погасяването на което ответникът не е ангажирал доказателства. Въззивният съд е преценил като неотносими представените с отговора на исковата молба разписки за извършени от А. Л. в полза на Р. Й. плащания с аргумент, че със същите са погасени задължения по друго менителнично правоотношение между страните. За неоснователен е счетен доводът на ответника – длъжник, че погасяването на вземането следва да се приеме за доказано с оглед на обстоятелството, че оригиналът на записа на заповед му е върнат от ищеца – кредитор и се намира в негово държане. Решаващият въззивен състав се е позовал на заключението на назначената във въззивното производство експертиза за техническо изследване на документ, според което оригиналът на записа на заповед е приложен от ищеца към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а намиращият се у ответника документ с идентично съдържание съставлява цветно електрофотографско копие на записа на заповед. Предвид констатациите в заключението, въззивният състав е приел, че не е доказано предаването на менителничния ефект на платеца, за да се направи извод по чл.492, ал.1 ТЗ за погасяване на задължението по записа на заповед.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
К. не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е отъждествил общото основание на чл.280, ал.1 ГПК с релевираните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила при допускане и обсъждане на доказателствата и с необосноваността на фактическите и правни изводи на въззивния съд за възникване и съществуване на спорното вземане. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в качеството им на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК необосноваността и нарушенията на съдопроизводствените правила са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение, а тя не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, в което се осъществява селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните критерии на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Процесуалните нарушения при разглеждане на делото и необосноваността на решението могат да бъдат взети предвид само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, каквото в случая не би могло да се развие поради отсъствието на поставен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е осъществена и сочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на задължителната практика в решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., е във връзка с оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на чл.7 и чл.10 ГПК въззивният съд не е съдействал за попълване на делото с доказателства и за изясняване на обективната истина по спора, в резултат на което е направил необосновани изводи за съществуване на вземането по записа на заповед. Данните по делото не сочат въззивният съд да се е отклонил от практиката в цитираното решение, в което е прието, че с оглед на произтичащите от чл.7 и чл.10 задължения въззивният съд е длъжен да събере поисканите от страните доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, ако е сезиран с такова оплакване във въззивната жалба и доказателствата са поискани своевременно от обжалващата страна. Въззивният съд е процедирал в съответствие с даденото от ВКС разрешение като е допуснал поисканата от ответника /сега касатор/ експертиза за техническо изследване на документ, ангажирана за установяване на твърдението за престъпно дублиране на записа на заповед, и впоследствие е съобразил изготвеното експертно заключение при формиране на изводите си по съществото на спора. Отказът да се допуснат поисканите с въззивната жалба свидетели е мотивиран с недопустимостта на свидетелските показания, на която изрично се е позовала и насрещната страна. Въпросът дали с недопускането на свидетели са нарушени разпоредбите на чл.10 ГПК и чл.164 ГПК е релевантен за правилността на постановеното от въззивната инстанция решение и не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съответствието на извършените от въззивния съд процесуални действия със задължителната практика на ВКС не позволява въззивното решение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В зависимост от изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на сумата 2 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4966 от 05.07.2012 г., постановено по гр. д. № 2022/2012 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав.
ОСЪЖДА А. Т. Л. с ЕГН [ЕГН] – [населено място], [улица], да заплати на Р. С. Й. с ЕГН [ЕГН] – [населено място], [улица], ап.5, сумата 2 000 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :