О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
ГР. С., 09.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.06.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2302/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7269/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. Ч. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „гл. експерт” , извършено със заповед на работодателя от 7.06.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е материалноправният въпрос: „спазена ли е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по КТ, когато не е посочена конкретната дата на извършване на нарушенията на тр. дисциплина, а периодът, за който са извършени тези нарушения и когато в искането за обяснения е посочено неизпълнението на конкретна заповед, а не на конкретни задължения на служителя, които обаче са му вменени с тази заповед”. Допълнителните предпоставки на основанието по т.3 обаче обосновава с доводи от съществото на спора / приетото от въззивния съд по въпроса/, без да отчита специфичната им цел и съдържание, посочени в ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е уважил исковете по две групи съображения, всяка от които самостоятелно води до този резултат. От една страна е възприел с препращане по чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд изводите му за недостатъчна мотивираност на заповедта за уволнение относно времето на извършване на дисциплинарните нарушения / според ОС периодът все пак е определяем – за времето от издаване на заповедта на работодателя за възлагане на конкретни задължения на ищеца до последното посочено нарушение/ и фактическите им признаци /кои от ежедневните и ежеседмичните задължения в посочената заповед ищецът не е изпълнил, кои документи конкретно не е въвел/. От друга страна, доколкото в заповедта има макар и общи данни за вменените на ищеца нарушения, въззивният съд е изложил изводи за установеността им при събраните по делото доказателства. Приел е, че данните за извършени от ищеца нарушения в заповедта за уволнение се опровергават от заключението на експертизата, от писмените доказателства и от свидетелските показания по делото.
К. не е обосновал допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с поставения въпрос, който не е единственият, обусловил уважаването на иска. Дори да се приеме, че заповедта е достатъчно мотивирана по чл.195 от КТ и обяснения от служителя са изискани за разбираемо изложени и конкретизирани от работодателя нарушения на тр. дисциплина/ според въпроса на касатора/, исковете са основателни по втората група съображения на ГС за неустановеност на оспорените от служителя-ищец дисциплинарни нарушения. Тези съображения касаторът не засяга с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7269/13 г. от 12.12.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: