3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№759
София, 08.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 141 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 72 от 26.10.2010 год. по т.д.№ 152/2010 год. на Бургаския апелативен съд с което съставът на БАС е потвърдил Решение № 18 от 21.04.2010 год. по т.д.№ 48/2008 год. на Ямболския окръжен съд. Съдилищата са приели, че обективно съединените искове на [фирма] срещу [фирма] са неоснователни, поради липса на пасивна материалноправна легитимация, тъй като вземанията по тях са били поети при условията на 102 ЗЗД от третото на спора лице [фирма].
Не е постъпил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация [фирма].
Ямболският окръжен съд е бил сезиран от [фирма] с обективно съединени осъдителни искове, произтичащи от неизпълнението на задължението за заплащане на дивидент и от неизпълнението на договор за поръчка. Съединен с тях са акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава при погасяването на главните задължения. Ответникът [фирма] е оспорил пасивната си материалноправна легитимация, позовавайки се на това, че претендираните вземания са възникнали преди 31.12.2004 год. По силата на приватизационен договор от 31.12.2004 год., приобретателят на акциите на [фирма] – [фирма] е поел посочените задължения на [фирма] по смисъла на чл.102 ЗЗД. При условията на евентуалност е противопоставил и възраженията, че исковете са погасени по давност, претенциите, произтичащи от износ на тютюн са погасени и чрез прихващане, а дивидент не се дължи, поради неспазване на чл.247а ТЗ.
За да отхвърли обективно съединените искове, съставът на БАС е приел, че [фирма] не е пасивно легитимиран по тях, доколкото по силата на чл.9 от договора от 31.12.2004 год. , задълженията са поети от [фирма]. Установено е по делото и това обстоятелство не се оспорва, че тези вземания са предмет и на арбитражно производство между [фирма] и [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК – противоречие с т.1 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК при квалифицирането на договора от 31.12.2004 год. като приватизационен. Тезата на касатора е, че поради обстоятелството, че приватизационните сделки са особен вид сделки, чл.102 ЗЗД не би намерил приложение.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се свързва с конкретен правен въпрос, а с общата теза, че преценката дали от 31.12.2004 год. е договорът е приватизационен или не е от значение за тълкуването на чл.9.5 от него и във връзка със Стратегията за приватизация на [фирма].
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице.
С т.1 на ТР № 1/2010 год. ОСГТК квалифицира приватизационния договор като особен вид сделка с оглед страните по договора, неговия предмет, както и възможността за поемане на специфични задължения (за инвестиции, трудова заетост и пр.), които са различни от престациите при общата гражданска или търговска продажба. Произнасянето по т.1 е обуславящо произнасянето по т.2 с оглед съществуващата противоречива практика по прилагането на чл.309 ТЗ по отношение на договорите за търговска продажба. Нито в т.1, нито в цялото Тълкувателно решение, обаче, Общото събрание на Търговска колегия на ВКС е изключил прилагането на общия граждански или търговски закон по отношение на клаузите по изпълнение/неизпълнения на договора за приватизационна продажба и по-конкретно ЗЗД. Поради което въпросът за противоречието с т.1 на Тълкувателното решение на квалифицирането на договорна клауза като такава по чл.102 ЗЗД е несъстоятелно. Въпросът за тълкуването на клаузата – изпълнението или неизпълнението и е въпрос по съществото на спора.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
С т.1 ТР № 1/2010 год. Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието „правен въпрос” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос няма квалификацията на такъв. А и както бе посочено по-горе, с Тълкувателното решение на Търговската колегия на ВКС, ограничение за квалифицирането на клауза от приватизационен договор като такава под режима на ЗЗД не е въведено. Дали договорът е приватизационен или облигационен е без значение за приложимостта на чл.102 ЗЗД по отношение на негова конкретна клауза, а дали тя е породила действие или не е въпрос по съществото на спора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 72 от 26.10.2010 год. по т.д.№ 152/2010 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.