3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№759
София 22.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 244/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 7 от 10.01.2012 г. по в.т.д.№ 518/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е обезсилено решението на Окръжен съд – Шумен постановено на 10.06.2011 г. по т.д.№ 86/2011 г. и е прекратено производството по делото.
К. се позовава на недопустимост на атакувания съдебен акт, поради произнасяне на непредявено основание – по иск по чл.439 ГПК, вместо по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Твърди се, че дружеството не оспорва силата на пресъдено нещо по приложеното дело, но позовавайки се на извършено на 05.01.2011 г. прихващане с вземането на ответната кооперация по образуваното изп.дело, счита, че това е нововъзникнал факт, имащ за последици погасяване на двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран процесуалноправен въпрос, свързан с определяне на предмета на делото и длъжен ли е с решението съдът да отговори търсената от ищеца защита, както и дали може да излиза извън спорния предмет. Налице е позоваване на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, подкрепено с представена задължителна практика на ВКС – ППВС № 2/1977г, ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и казуална практика – Решение № 682/30.06.1986 г., І г.о. на ВКС. Представена е и съдебна практика във връзка с предпоставките за уважаване на иск по чл.439 ГПК.
Ответникът по касация – П.”Начало”- [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за неоснователност на искането за достъп до касация, а по същество – за правилност на въззивното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел за недопустим предявеният от дружеството/сега касатор/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 20098760401511 на ЧСИ с рег.№ 876, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила осъдително съдебно решение на АС – Варна по приложеното в.т.д.№ 370/2010 г. Отчел е, че предявеният иск е обоснован с твърдения за наличието на насрещно вземане на длъжника, възникнало на 14.07.2010 г., т.е в хода на въззивното разглеждане на спора по приложеното дело, както и, че по делото е направено възражение за прихващане, основано на същото насрещно вземане, неприето за разглеждане поради преклудирането му / чл.371 ГПК/. Решаващият съдебен състав е изложил подробни правни съображения за преклудиращото действие на СПН спрямо всеки факт, от който се извежда искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не съществува. Направен е извод, че ищецът разполага единствено с осъдителен иск във връзка с твърдяните насрещни права, но не и с допустима претенция, основана на чл.439, ал.2 ГПК, като са приложени последиците по чл.270, ал.3, изр.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
По делото липсват данни съдът да е подложил на преценка допустимостта на непредявен иск, което да обуславя и евентуална недопустимост на атакуваното решение. При постановяването му въззивният съд е отчел не само твърденията на ищеца/сега касатор/в исковата молба относно момента на възникване на вземането, произтичащо от „самоволно ожънатата на 14.07.2010 г. репица от ответника”, но и данните, съдържащи се в приложените първоинстанционно и въззивно производство, по които ответникът в това производство е направил възражение за прихващане със същото вземане, неприето за разглеждане, като недопустимо.Очевидно е, че именно с оглед на тези конкретни данни, въззивният съд не е преценявал изрично твърдението на ищеца за извършено на 05.01.2011 г. материалноправно възражение за прихващане със същото вземане, тъй като то е последващо спрямо процесуалноправното възражение по приложеното дело/ което е връчено на насрещната страна/, т.е. след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Или, в случая става въпрос за конкретна преценка на релевантни факти, относими към допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, а не за произнасяне по непредявен иск. Тъй като изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение по приложеното в.т.дело, то въззивният съдебен състав правилно е квалифицирал предявения иск по чл.439, ал.2 ГПК – за оспорване на материалноправната незаконосъобразност на изпълнението по образуваното изп.дело.
Предвид мотивите към обжалваното решение, не би могло да се счете, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен при преценката за евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт, поради което не следва да се преценяват и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № 7 от 10.01.2012 г. по в.т.д.№ 518/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: