5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София,20.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1527/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 03.07.2012 г., постановено по гр. д. № 6139/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивно отделение. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 07.01.2011 г. по гр. д. № 38272/2010 г. на Софийски районен съд, 52 състав, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за разликата над сумата 2 956.28 лв. до пълния размер от 13 602.66 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, довело до неправилни изводи относно размера на дължимото от ответника вземане. Навежда оплакване, че въззивният съд е допуснал математическа грешка в пресмятането, изчислявайки подлежащата на възстановяване част от предварително платеното възнаграждение по сключения между страните договор като разлика между стойността на реално изработения продукт с начислен ДДС и размера на възнаграждението без включен ДДС.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е формулиран следният въпрос : „Правилно ли е при определяне на размера на сумата, която следва да се присъди, когато има претенция за връщане на надплатена сума за СМР, съдът да изважда от платената по договора сума без ДДС сумата, представляваща стойността на реално извършените СМР с включен ДДС”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставеният въпрос е разрешен в отклонение от практиката на ВКС в решение № 330/09.12.2008 г. по гр. д. № 1493/2007 г. на ІV г. о., решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о., решение № 137/25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ІІ т. о., решение № 650/07.10.2008 г. по т. д. № 265/2008 г. на ІІ т. о., решение № 379/18.04.2008 г. по т. д. № 2/2008 г. на ІІ т. о., решение № 36/07.04.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1/02.02.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на ІІ т. о., която „води до константното становище”, че „винаги, когато е изчислявал размера на претенцията, която да уважи, съдът е боравил със съпоставими величини на сумите, като е изчислявал и извършвал математически действия между сумите с ДДС”. Заявени са и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, аргументирани с противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса „за начина на изчисляване на исковата претенция, която да бъде уважена” и с „липсата на конкретен запис в закона относно извършването на изчисленията от съда при постановяване на решенията”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
От [фирма] е подадена и касационна жалба /неправилно означена като „частна касационна жалба”/ срещу определение с характер на решение по чл.247 ГПК от 29.11.2012 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 03.07.2012 г. по гр. д. № 6139/2011 г. В жалбата са развити подробни доводи срещу използвания от въззивния съд метод на изчисление на размера на задължението по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса „Представлява ли грешката в изчисленията очевидна фактическа грешка”. Достъпът до касационно обжалване е обвързан с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, мотивирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В предоставения срок за отговор ответникът [фирма] не е заявил становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, съответно в указания от въззивния съд срок по чл.275 ГПК, и са насочени срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. Цената на предявения по делото осъдителен иск, която е меродавна за преценката дали въззивното решение подлежи на касационен контрол, е 13 602.66 лв. Същата надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг от 10 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела и с оглед на това решението не следва да се счита за изключено от обхвата на касационния конторл.
За да потвърди решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за разликата над сумата 2 956.28 лв. до сумата 13 602.66 лв., претендирана като платено възнаграждение по договор от 14.09.2009 г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на климатична инсталация в обект „Завод за гипсови строителни площадки – [населено място]”, срещу което не е престирано изпълнение от ответника – изпълнител, Софийски градски съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и е приел, че ответникът не дължи връщане на полученото възнаграждение над сумата 2 956.28 лв., тъй като срещу платеното от ищеца – възложител възнаграждение в размер на 56 138.58 лв. е изпълнил работи на стойност 53 182.30 лв. с ДДС, съгласно заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза. При формиране на изводите си относно подлежащата на възстановяване част от възнаграждението въззивният съд е съобразил освен доказателствата по делото, и постановеното от първоинстанционния съд определение от 08.12.2010 г., с което на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е превел на ответника възнаграждение по договора за изработка в размер на сумата 56 138.58 лв. без ДДС.
С решение /наименовано „определение”/ от 29.11.2012 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на правния спор, изразяваща се в изчисляване на подлежащата на възстановяване част от възнаграждението като разлика между платеното възнаграждение без ДДС и стойността на изпълнените работи с ДДС. Съдът е преценил, че не е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото формираната в мотивите воля относно размера, до който следва да бъде уважена исковата претенция, съответства на волята, изразена в диспозитива на решението. Изложил е съображения, че при грешка в изчисленията ще е налице неправилност на решението, която не подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановените от Софийски градски съд решения по гр. д. № 6139/2011 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу решението по съществото на спора касаторът е поставил въпрос, който не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а съставлява довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Произнасянето на въззивния съд относно размера на дължимото вземане е обусловено от преценка на фактите и доказателствата по делото. На базата на конкретните факти и доказателства съдът е формирал изводите си каква е стойността на преведеното възнаграждение /при съобразяване и на определението по чл.146, ал.1, т.3 ГПК/ и каква е стойността на реално извършените работи по договора за изработка, до която възнаграждението следва да се счита за усвоено от възложителя. Евентуалните грешки при възприемане на фактите и доказателствата, отнасящи се до стойността на платеното възнаграждение /с ДДС или без ДДС/, и грешката в пресмятането на разликата между двете стойности – на възнаграждението и на реално изпълнените работи, води до необоснованост на крайния извод в решението, че на възстановяване подлежи само сумата от 2 956.28 лв., не и разликата до претендираните с иска 13 602.66 лв. Отговорът на въпроса дали е правилно при определяне размера на претенцията за връщане на надплатена сума по договор за СМР да се изважда от платената сума без ДДС стойността на реално извършените СМР с включен ДДС е от значение за правилността на обжалваното решение, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Правилността на решението може да бъде обсъждана само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, каквото в случая не би могло да се развие, тъй като касаторът не е посочил правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на които се позовава касаторът. В тази насока са и указанията на ОСГТК на ВКС, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и на решението по чл.247 ГПК. Въпросът „представлява ли грешката в изчисленията очевидна фактическа грешка” е изведен от съдържащото се в касационната жалба оплакване, че в резултат на погрешно математическо пресмятане на размера на подлежащата на възстановяване част от платеното възнаграждение по договора за изработка се е стигнало до постановяване на неправилно решение по съществото на спора, с което искът е отхвърлен частично. Допускането на касационно обжалване по посочения въпрос предполага ревизиране на изводите в основното решение, което е недопустимо във фазата на производството по чл.288 ГПК. След като формулираният от касатора въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, настоящата инстанция е освободена от задължение да обсъжда специфичните критерии за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2012 г. по гр. д. № 6139/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивно отделение, както и на постановеното по същото дело определение с характер на решение по чл.247 ГПК от 29.11.2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :