О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 759
София. 01.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 644/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Е” с. К., община Х., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 121 от 16.04.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 364/14.11.2008 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Районен съд – Г. Д. С посоченото решение кооперацията е осъдена да заплати на ЦКС сумата 3 850 лв. представляваща невърната заемна сума по договор за заем от 20.12.2000 г. ведно със законната лихва считано от 04.04.2008 г. до окончателното плащане и 398 лв. разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че предоставените от ЦКС средства от Фонд „И”/последният формиран съгласно разпоредбата на чл.61г ЗКПО-отм./ съставляват финансова помощ осъществявана от държавата и не подлежат на възстановяване. Поддържат се и релевираните в първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на приетата от ЦКС Наредба за реда и начина за набиране и изразходване на средствата от преотстъпения данък върху печалбата, както и за нищожност на сключения договор за заем.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос според касатора се свежда до характера на средствата, които се акумулират във фонд”И” към ЦКС, създаден на основание чл.61г ЗКПО/отм./ и до правото на ЦКС да предоставя тези средства на кооперациите под формата на заем. Твърди се, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава решения на ВКС, Търговска колегия и на Софийския апелативен съд, съответно приложени по делото. Представено е и определение на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. № 8/2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на решение на Апелативен съд София по гр.д. № 1252/2008 г. , аналогично на настоящото дело. Освен това, според касатора произнасянето на ВКС по формулирания материалноправен въпрос е и от значение за точното приложение на закона относно възможността при предоставени правомощия от държавата на частни субекти, последните с вътрешни актове да доразвиват тези правомощия.
Ответникът по касация – ЦКС гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В постановеното от Окръжен съд – Благоевград решение е направен извод за валидно възникнало заемно правоотношение между страните, независимо от обстоятелството, че предоставените на кооперацията – ответник средства са били от Фонд” И. ” и че се дължи връщането на сумите изцяло, независимо от осъществения инвестиционен проект. Като неоснователни са преценени възраженията на ответника, свързани с валидността на облигационното правоотошение между страните и с неприложимостта на приетите от УС на ЦКС наредби, издадени на основание чл.59 ал.1, т.1 ЗДПч /отм./и § 3 от ПЗР на ЗКПО.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че е налице не само поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като формулираният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на делото и е разрешаван противоречиво в приложените решения на ВКС, Търговска колегия и на АС – София, но е налице и основание за допускане на обжалването и по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По цитираното от касатора т.дело № 8/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., по което към момента на депозиране на касационната жалба е било постановено само определение по чл.288 ГПК, към настоящият момент вече е постановено решение № 75/20.07.2009 г. по реда на чл.290 и сл. ГПК, служебно известно на настоящия съдебен състав, като същото е и надлежно публикувано в интернет, на страницата на ВКС. Обжалваното въззивно решение на Окръжен съд – Благоевград е постановено в отклонение от задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в цитираното решение, което обуславя извода за основателност на искането за допускане на обжалването.
Като необосновани следва да се преценят останалите доводи на касатора. За да е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо разрешеният материалноправен въпрос да е не само от значение за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото, каквито твърдения липсват в жалбата и в изложението към нея.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 121 от 16.04.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград
УКАЗВА на касатора – ПК“
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: