О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
[населено място], 01.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 49 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. К., чрез пълномощника й адв. С., срещу определение № 845 от 28.12.2010г. на Д. окръжен съд по ч.гр.д. №1014/2010г., с което е потвърдено определение № 555 от 26.11.2010г. по гр.д. № 563/2010г. на К. районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдебният акт е необоснован, тъй като лаконичните мотиви не позволяват да се прецени законосъобразността му. Според частния жалбоподател съдът не е преценил постановките на чл. 45е, ал.3 и 4 ППЗСПЗЗ, чл. 45д и чл. 45ж от същия нормативен акт, според които собственикът следва да представи скица, изработена от оторизирано лице. В случая се създават пречки за това от трети лица и собственикът е необходимо да се защити с иск. По тези съображения се иска отмяна на определението.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита, че приетото от съда, че процедурата по чл. 45д, 45е и 45ж ППЗСПЗЗ е административна и съответно недопускането на оторизираното лице не поражда гражданскоправен спор, е в нарушение на цитираните норми. Изтъква, че нормите са нови – от 2008г., поради което ВКС следва да даде тълкуване по прилагането им.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №563/2010г. на К. районен съд е образувано по искова молба на М. К. срещу [фирма] и [фирма] с посочено правно основание чл. 124 ГПК и отправено искане да бъдат осъдени ответниците да допуснат в два поземлени имота в местността “Д.” в землището на[населено място] правоспособно лице, което да заснеме в поземлените имоти границите на възстановената в полза на ищцата собственост върху имот в цитираната местност, чрез което да се идентифицира възстановения имот съгласно картния материал по преписката на ОСЗ – К.. С разпореждане от 15.10.2010г. съдът е изискал от ищцата конкретизиране на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. С молба от 02.11.2010г. ищцата е посочила, че с решение на ОСЗ-К. й е възстановена в реални граници собствеността върху ? ид.ч. от 3500 кв.м. в местн. “Д.”, като възстановената собственост се припокрива с ПИ 07257.28.591 и ПИ 07257.28.541, собственост на ответниците. Ответниците не допускат ищцата и създават пречки по заснемане на имота, а това от своя страна не позволява приключване на реституционната процедура. Поради това се иска ответниците да допуснат ищцата и водено от нея оторизирано лице да заснемат границите на възстановения имот.
При тези обстоятелства районният съд с определение №555 от 26.11.2010г. е прекратил производството и върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК по съображения, че съдът е сезиран с искания, които не може да разреши. Ищцата цели да обезпечи издаването на административен акт, необходим, за да възникне гражданско право, но няма правен интерес от търсената защита, предвид съществуващия административен ред за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти.
С обжалваното определение Д. окръжен съд е потвърдил преграждащия съдебен акт. Изложил е съображения, че според формулирания петитум искът не е за защита на субективно право, а за обезпечаване на административна процедура, възложена на органа по реституция на земеделски земи.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. На първо място, съдът в обжалваното определение не е разрешил въпроси по приложението на цитираните от жалбоподателката разпоредби на чл. 45д, 45е и 45ж ППЗСПЗЗ. На второ място, тези норми действително са сравнително нови – приети са с изменения на правилника в ДВ бр. 45/2008г. и уреждат хипотези на възстановяване правото на собственост в случаи по чл.19, ал.4, т.1 и 2 ЗСПЗЗ. Същевременно, с изменение на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 62/2010г. от 10.08.2010г. е отменен чл.19, ал.4 ЗСПЗЗ. Следователно понастоящем е отпаднало основанието за приложението на посочените разпоредби от правилника, независимо, че те не са изрично отменени. Според действащата разпоредба на чл.19, ал.6 ЗСПЗЗ когато за землището има одобрена кадастрална карта, /каквато за землището на[населено място] очевидно има предвид описанието на имотите на ответниците/ установяването на границите на земеделските имоти се извършва по реда на ЗКИР.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Предвид горепосочената правна уредба, която е в сила към момента на завеждане на иска, не може да бъде обоснована хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с необходимост от тълкуване на чл. 45д, 45е и 45ж ППЗСПЗЗ, тъй тези разпоредби следва да се считат за мълчаливо отменени с отмяната на нормите от закона, за чието прилагане са създадени – чл. 13 ЗНА.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845 от 28.12.2010г. на Д. окръжен съд по ч.гр.д. №1014/2010г., с което е потвърдено определение № 555 от 26.11.2010г. по гр.д. № 563/2010г. на К. районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.