О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 76
гр. София, 15.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6417 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Ж. Г. срещу решение № 56 от 04.06.2013 г. по гр. дело № 131/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски апелативен съд се е произнесъл по предявения от настоящата жалбоподателка против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 33 200 лв., предявена, като частичен иск от 300 000 лв., представляваща увеличена стойност на извършени подобрения /създаване и отглеждане на черешови насаждения/ на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, като след отмяната на първоинстанционното решение по гр. дело № 612/2012 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлил претенцията и е присъдил разноски в полза на ответника по иска. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните мотиви: между страните е бил сключен аренден договор и въззиваемата е засадила черешова градина в процесния имот; със съдебно решение арендния договор е развален поради неизпълнение на задължението от арендатора да заплаща вноски; вследствие на развалянето на договора, арендаторът е поискал да се заплати стойността на извършените от него подобрения; искането за заплащане стойността на извършените от арендатора подобрения, с които се е увеличила стойността на арендния обект е обусловено от предвидените в чл.12, ал.2 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ условия, в хипотезата на прекратяване на договора за аренда; след като чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда се прекратява при неизпълнение – по общия ред – ЗЗД, където в чл.87 са регламентирани хипотезите на разваляне на договорите поради неизпълнение, то не може да бъде споделена тезата за наличието на различни правни последици от прекратяване и разваляне на договора и следва да се приеме, че независимо от фактическите обстоятелства и правните основания, при настъпването, на които арендния договор преустановява действието си, правата и задълженията по глава ІІ ЗАЗ се уреждат, като при прекратяване; в хипотезата на чл. 12, ал.2 ЗАЗ размерът на обезщетението за подобренията се определя от наличието на писмено съгласие на арендодателя за извършването им; поради оспорване твърдението на ищеца за дадено съгласие за извършената промяна в трайно ползване на имота, същият е следвало да докаже наличието на съгласие от страна на арендодателя за извършване на процесните подобрения; поради недоказване наличието на посоченото съгласие искът е неоснователен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: „1/. За успешното провеждане на иск с правно основание чл.12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, необходимо ли е изричното писмено съгласие на арендодателя, по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗАЗ, когато тези изменения и подобрения се отразяват благоприятно върху арендния обект при това, когато отдадения под аренда обект не е имал предходно предназначение, върху което да се отразят извършените от арендатора изменения и подобрения; 2/. В кои случаи извършените изменения и подобрения не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора и какви са критериите при решаването на този въпрос; 3/.измененията и подобренията съществено ли трябва да се отразяват върху ползването на обекта след изтичане срока на договора, за да бъде необходимо съгласие от страна на арендодателя, по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗАЗ”. В приложението жалбоподателката Г. не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, които формират допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Предвид тези разяснения не съставлява формулиране на правен въпрос поставянето на въпрос в хипотеза, по която въззивния съд не се произнесъл. Въззивният съд не е изложил правни разрешения за необходимостта от писмено съгласие в хипотезата, отразена в първия по реда на изложението въпрос и не е излагал мотиви, съдържащи правни разрешения за случая, при който съгласието не е необходимо /чл. 9, ал. 3 ЗАЗ/. Ето защо с цитирания въпрос не е въведено общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Тези съображения са относими и към другите два въпроса, предвид липсата на излагане на правни разрешения по тях от въззивния съд. Липсата на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК самостоятелно води до недопускане на касационно обжалване на съдебния акт, но в случая трябва да се посочи, че жалбоподателката не е развила и допълнителни основания по цитираната разпоредба, както в хипотезата на т.1 и т. 2 от нормата, така и в двете хипотези на т. 3. Възпроизвеждането на текста на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и изявлението, че разкриването на точния смисъл на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, изр. второ ЗАЗ би довело до изясняване на установеното в закона правило не съставлява обосноваване на допълнително основание по тази норма /арг. т. 4 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/.
Необосноваването на основания по чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на решението. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 04.07.2013 г. по гр. дело № 131/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Ж. Г. да заплати на [фирма], [населено място] разноските, направени за касационното производство в размер на сумата 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: