О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 15.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 4633 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Р. Л. И., чрез адв. С. С. И., против определение № 15146/08.06.2017 г. на Софийски градски съда по частно гр.д. № 5286/2017 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съставът на Софийски градски съд, като потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, отказал на Р. И. да я освободи от заплащане на такси и разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът установил, че страната има месечен доход от около 700 лв., а съпругът й получава пенсия в максимален размер. Представени са доказателства за наличие на заболявания, които по принцип налагат определен режим и начин на живот, както и приемане на поддържаща терапия, но част от разходите по нея се поемат от НЗОК. Р. И., освен това е извършила и сделки, вкл. от продажба на дървесина, доходите, от които не са декларирани. Съдът е достигнал до заключение, че тя и семейството й разполагат с източници на доходи, които гарантират издръжката на семейството й, като заплащането на таксите по делото няма да е непосилен разход.
Р. И. обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: „достатъчни ли са и обвързващи ли са съда декларираните под страх от наказателна отговорност от страната факти, обстоятелства и размери на доходи за нея и нейното семейство в декларацията й по чл. 83, ал. 2 ГПК и какво е правното значение на тези факти в декларацията за формиране на съдийско убеждение като елемент от преценката на съда за възможността да внесе определената й държавна такса и а бъде освободена от такси във въззивното производство или съдът може да ги игнорира изцяло или отчасти, без други доказателства за противното на твърденията в тази декларация; какъв е необходимият и достатъчен за преценката на съда период от време преди датата на подаване на молбата й за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, за който страната следва да декларира получените от нея и семейството й доходи с декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК; как трябва да постъпи съдът, когато страната заявява в молбата си, че тя или членове на семейството й имат съществени по размер разходи поради и във връзка със здравословното им състояние, без да бъде нарушена тайната на личните им данни във връзка със здравословното им състояние с представяне на официални доказателства за него – данни защитени с разпоредбите на ЗЗЛД, с които доказателствени документи другите страни ще разполагат и се информират за факти които узнават, но нямат право на това и не са длъжни да ги пазят, защото не са от кръга на лицата, които имат право на достъп до тези данни и не са регистрирани като администратори на лични данни по ЗЗЗЛД; какво е правното значение на факта и тежестта при преценката на съда от факта, че молителката има имущество – движимо или недвижимо, в идеална съсобственост с трети лица, за формиране на съдийското убеждение при определяне възможността на молителката да внесе определената й държавна такса в краткия седмодневен срок по ГПК или в указания от съда срок за внасянето й, и при преценката на съда да бъде освободена или не от разноски в съдебното производство; длъжна ли е въззивната инстанция при постановяването на решението си по частната жалба да се съобрази и вземе предвид новонастъпили за страната факти и обстоятелства, настъпили в периода между постановяване на определението на първата инстанция и до подаване и до произнасянето на въззивната инстанция; ако за жалбоподателя възникнат обстоятелства и факти, доказващи влошено здравословно състояние на нея или на член от семейството й, налагащи и доказващи извършването на големи по размер разходи за домашно лечение, за операция рехабилитация или за други обстоятелства, водещи до обосноваване и доказване на нововъзникнали съществени нейни разходи в този период и за бъдещи разходи, като нови и допълнителни факти, обосноваващи преценката за липсата на достатъчно средства и невъзможността й да внесе дължимата сума за държавна такса в посочения размер и срок, следва ли във въззивната инстанция да й бъдат допуснати доказателствените документи, доказващи влошаването на болестното състояние на жалбоподателката или на член от нейното семейство, за който тя се грижи, възникнало в периода до подаване и произнасяне по частната жалба с доказателства за направени или предстоящи разходи за лечение.“
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/20178 г.) .
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Относно въпросът към кой момент съдът извършва преценката по чл. 83,ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че той не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика нито са налице основания за нейното изменение, поправяне или осъвременяване. Преценката се прави към датата на произнасяне и така е сторил в случая въззивния съд. Всички останали въпроси са неотносими към постановеното от съда. Той не е игнорирал представената декларация, нито е поискал от страната да докаже декларираното, а е взел предвид и всички останали данни и известни обстоятелства, имащи отношение към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК – в цитираната разпоредба данните от декларацията са посочени в т. 2, а съдът следва да вземе предвид и други обстоятелства, оформени в още шест точки. Въпросът, свързан със ЗЗЗЛД няма никакво значение за казуса – страната сама е посочила наличие на здравословни проблеми – нейни и на съпруга й; съдът е приел, че такива са налице, но не и, че наличните доходи от различни източници няма да са достатъчни да покрият разходите за лечение или ще затруднят съществено страната да плати държавната такса по жалбата. Видът и стойността на лечението не касае лични данни на страната и съпруга й. Друг е въпросът, че когато страна черпи права от релевантен факт в исков процес, то тя трябва да го посочи и установи, независимо дали е такъв в обхвата на ЗЗЗЛД. Съдът няма как да се произнася по предположение за евентуални обстоятелства, които не са твърдени, но евентуално биха могли да съществуват. Предмет на настоящото обжалване е определението на въззивния съд, а той е изходил да доходите на И. и съпруга й от паричните им месечни доходи, както и от реализирани, в резултат на сделки, печалби, не и от стойността на притежавано недвижимо имущество. Времето, необходимо за внасяне на дължимата такса по въззивната жалба пък няма отношение към основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК. Във въззивната частна жалба не са посочени нови обстоятелства, нито към нея са представени нови доказателства, за да се пита и съдът да отговаря, какво трябва да направи въззивната инстанция, ако такива са били налице.
В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 15146/08.06.2017 г. на Софийски градски съд по частно гр.д. № 5286/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: