О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 76
София, 24.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 848/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], [населено място], подадена от пълномощника адв. Т. Р. от АК-Стара З., срещу решение № 109 от 10.05.2012 година по гр.д. N 119/2012 година на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1301 от 09.12.2011 г. по гр.д. № 4297/2011 г. на районен съд Стара З.. С него са уважени искове на Е. Х. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си Е. А. А. от [населено място], срещу касатора за признаване незаконност на заповед № 34 от 29.06.2011 г. на изпълнителния директор, с която е прекратено трудово правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ и нейната отмяна, както и за възстановяване на заеманата длъжност „обслужващ работник в промишлено производство” – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Е. Х. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си Е. А. А. от [населено място], е подал отговор на касационна жалба, изготвен от пълномощника му адв. Н. К. от АК-Стара З.. С него оспорва касационната жалба, като излага съображение за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице по надлежния ред срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено и обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – задължително изискване съобразно т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. Не е приложена съдебна практика с оглед евентуално въведени основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, нито се излагат съображения относно необходимостта да се допусне обжалването по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради това Върховният касационен съд не може да разгледа въпросите „1. Сключването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение с ограничено запретен работник задължително ли следва да се извършва със знанието и съгласието на на попечителя му? 2. При поставяне на работника под ограничено запрещение при действието на валиден трудов договор задължен ли е този работник или попечителя му да представи решението на съда в разумен срок на работодателя? 3. При незнание на работодателя за поставяне на работника под ограничено запрещение същият следва ли да носи отговорност при извършеното изменение или прекратяване на трудовия договор без съгласието на попечителя, ако то е задължително?”
Независимо от изложеното следва да се има предвид още следното: Исковете на Е. Х. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си Е. А. А. от [населено място], са уважени на две основания – защото не е спазена процедурата по чл.325, т.1 КТ и защото волеизявлението на ограничено запретеното лице за прекратяване на трудовото правоотношение е направено без знанието и съгласието на неговия попечител. Всяко от тези основания е достатъчно за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а искането за допускане на обжалването е свързано само с второто от тях, което не може да доведе до промяна на постановения резултат.
Освен това само част от първия въпрос е свързан с решаващи мотиви на въззивния съд, който е приел, че възможността да се прекрати трудов договор с ограничено запретен работник или служител се предпоставя от валидно волеизявление, което включва освен искане на това лице още съгласие на неговия попечител по силата на чл.5, ал.3 във вр. с чл.4, ал.2 ЗЛС. По този въпрос практиката никога не е имала колебания, тъй като режимът на трудовата дееспособност на ограничено запратените лица по отношение на извършваните от тях правни действия се съобразява с общата уредба на чл.4, ал.2 ЗЛС. Останалите въпроси са зададени хипотетично. Те не съответстват на данните по делото и по тях въззивния съд не е изложил съображения, поради което не могат да бъдат обсъдени от Върховния касационен съд в това производство – виж цитираната т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 10.05.2012 година по гр.д. N 119/2012 година на Старозагорския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си Е. А. А. от [населено място], сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.