О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
[населено място], 31.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1603 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.05.2010г. на С. градски съд, ІV-а състав, постановено по гр.д. №8958/2009г., с което е оставено в сила решение от 16.03.2009г. на С. районен съд, 51 състав, по гр.д. № 877/2008г. за уважаване на предявения от Т. М. М. против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот – поземлен имот, без построената в него двуетажна сграда, находящ се в[населено място], на [улица], съставляващ пл.№ 786 от кв.43 по плана на София, местн. „С.-Х. С.” с площ 688 кв.м.
Жалбоподателят [фирма], чрез пълномощника си адв. М., поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че решението противоречи на съдебната практика. В изложението на основанията за допустимост на касационно обжалване сочи, че в случая е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неокомплектованата искова молба, която е получило дружеството, тъй като в нея не е било отразено, че Ч. Н. вече не е ответник по иска. На второ място сочи, че същественият материалноправен въпрос, засегнат в мотивите, е неприложения материален закон. Съдът в разрез с практиката е приел, че чл. 88, ал.2 ЗЗД е неприложим в случая. Другият съществен материалноправен въпрос е свързан с неприлагането на разпоредбите на чл. 112, б.”а” и чл. 113 ЗС относно вписването на актовете и противопоставимостта им. Извършено е позоваване на седем решения на Върховния касационен съд и на ТРОСГК № 1/2004г.
Ответницата по жалбата Т. М. М. е представила мотивиран отговор на жалбата и на основанията за допустимост на касационното обжалване. В последния изтъква, че не е обоснована никоя от конкретните предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищцата Т. М. е предявила против [фирма] иск за собственост на поземлен имот в[населено място], на [улица]. Установено е, че тя е придобила имота чрез договор за продажба през 2004г. През 2006г. е оформен договор за дарение, с нотариален акт № 123, т.ХІІ, рег.№ 27690, д.№ 2053/2006г. на нотариус Р. Д., с който ищцата дарява имота на Ч. С. Н.. С нотариален акт от 2007г. Ч. Н. е продал имота на дружеството ответник по иска, сега касатор. Приета е и не е била оспорена почеркова експертиза, според която подписът за дарител в договора за дарение, сключен с н.а. № 123 от 2006г., не принадлежи на ищцата Т. М..
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че договорът за дарение е нищожен поради липса на съгласие на дарителката Т. М.; като такъв няма транслативно-вещен ефект и съответно дружеството [фирма] не е могло да придобие собствеността върху имота. Поради това и с оглед признанието на ответника, че владее имота, е уважил предявения ревандикационен иск. Намерил е за несъстоятелни доводите на ответника /сега касатор/, че следва да се приложат нормите на чл. 82, ал.2 ЗЗД и чл. 113 във вр. с чл. 112 ЗС, предвид на това, че договорът не е развален и че конкуренцията на вписвания визира извършени няколко разпореждания с имот от един собственик, какъвто не е настоящия случай.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос – от материалното или процесуално право, по който се е произнесъл съда в решението и който определя изхода на спора, както изисква разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК. Изтъкнатото в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съществено нарушение на процесуалните правила съставлява касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК и не може да бъде обсъждано в настоящето производство. Доводите на жалбоподателя за връчване на неокомплектована искова молба са били наведени пред първоинстанционния съд, обсъдени са от него и от състав на въззивния съд по повод обжалване на определение за недопускане като подпомагаща страна на първоначалния ответник Ч. Н.. В случая става въпрос не за липса на препис от исковата молба или доказателствата, които съдът е длъжен да връчи на ответника, а до неуведомяване, че преди датата на заседанието е прекратено производството по исковете спрямо посочения втори ответник Ч. Н., каквото задължение за съда не е регламентирано.
Следващото изтъкнато от касатора основание е свързано с противоречие с практиката по приложение на чл. 88, ал.2 ЗЗД. В тази връзка са посочени три решения на Върховния касационен съд. Те обаче са неотносими. Както са приели съдилищата, разглеждащи спора по същество, правилата относно обратното действие на развалянето на договор са неприложими в настоящия случай, в който не става въпрос за договор, който е развален, а ищцата обосновава правата си спрямо ответника с нищожност на договора, с който праводателят на ответника е придобил имота.
Следващото въведено от касатора основание е за несъобразяване на разпоредбата на чл. 113 ЗС, съответно на практиката по нейното приложение. Този въпрос също не е от значение за спора. Напротив, той също е напълно неотносим за изхода на делото. Установеният в чл.113 ЗС ред на вписванията се отнася за извършване на няколко разпореждания с недвижим имот от един собственик. В случая е извършена една сделка, която е призната за нищожна поради липса на съгласие и на следващата сделка е отречен транслативно-вещния ефект.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.05.2010г. на С. градски съд, ІV-а състав, постановено по гр.д. №8958/2009г. по касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: