О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София 04.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 7840 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Н. Н. П., чрез адв. Б. Г. против определение № 1037/13.11.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1094/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6648/12.09.2013 г. по гр.дело № 4646/2013 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд [населено място].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което да се постанови продължаване на процесуалните действия от Районен съд [населено място].
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса, че с трудов договор се доказва мястото на обичайно полагане на труд от работника при приложение разпоредбата на чл.114 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 685/10.12.2009 г. по ч.гр.дело № 682/2009 г. на ВКС III г.о., определение № 386/01.07.2011 г. по ч.гр.дело № 184/2011 г. на ВКС III г.о., определение № 548/16.07.2012 г. по ч.гр.дело № 474/2012 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по частната жалба [фирма] – в несъстоятелност, чрез синдика И. С. Т. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Русенският окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил определение № 6648/12.09.2013 г. по гр.дело № 4646/2013 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд [населено място].
Жалбоподателката – ищца е предявила обективно съединени искове против [фирма] в производство по несъстоятелност за признаване за установено по отношение на ответника, че в периода 22.01.2013 г. до 29.01.2013 г. е изпълнявала трудовите си функции на длъжност главен счетоводител възоснова на трудов договор № 1143/01.12.2010 г., сключен с [фирма] , както и за отбелязване на този факт, като отработени дни в съответните документи, за осъждане на търговското дружество да й заплати пълния размер на полагащото й се трудово възнаграждение за м. януари 2013 г. – 1601.10. лв., обезщетение по чл.224 КТ в размер на 291.08 лв., обезщетение по чл.221 КТ 1892.18 лв., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното изплащане.
В срока за отговор ответното дружество е направило възражение за неподсъдност на спора пред Русенския районен съд, тъй като седалището на дружеството е в [населено място], където е и работното място на жалбоподателката.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.108 ГПК, визиращи общата местна подсъдност по искове срещу юридически лица – предявяват се пред съда, в чиито район се намира седалището или управлението на дружеството. Прието е, че разпоредбите на чл. 114 ГПК предвиждат особена местна изборна подсъдност по трудови спорове, при които работникът разполага с правната възможност да предяви иск против работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд, че обичайното място за полагане на труд може да не съвпада с определеното в трудовия договор място на работа.
Прието е, че за да упражни правото си на избор на местната подсъдност, която да изключи общата по чл.108 ГПК в тежест на жалбоподателката е да установи по делото, че мястото, където обичайно полага труд е в съдебният район на Русенския районен съд.
Съдът е взел предвид предвид твърденията в исковата молба, че ищцата изпълнява трудовите си функции в административната сграда на „З. Б.” в кв. ДЗС до запечатването й на 21.01.2013 г. от ЧСИ И. Х. и е направил извода, че ищцата не е представила доказателства, от които да се установят тези твърдения. Според съда приложеният към исковата молба препис от протокол за въвод във владение е ирелевантен, тъй като касае други обекти, находящи се в[жк].
Приел е, че от трудовия договор, сключен между страните и допълнителните споразумения към него е установено, че мястото на работа на ищцата е в [фирма] – т.е. по седалището на дружеството. При липса на доказателства, от които да се установи, че обичайното място, където ищцата полага труд е в съдебния район на Русенския районен съд в полза на същата не е налице предвидената в чл.114 ГПК изборна подсъдност. С оглед на това е направил решаващия извод, че първоинстанционният съд правилно е уважил възражението на ответника по чл.119,ал.2 ГПК.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Н. П. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С определение № 548/16.07.2012 г. по ч.гр.дело № 474/2012 г. на ВКС IV г.о. , постановено по чл. 274,ал.3 ГПК по въпроса с какви доказателства следва да се установява мястото на обичайно полагане на труд е прието, че мястото на работа, където работникът или служителят ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си е задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор, че доколкото с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила работникът/служителя не може едностранно да променя мястото на престиране на труд, че при определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, за да избере подсъдност по чл.114 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Както се посочи по-горе възоснова на приложените по делото писмени доказателства -трудов договор и допълнителните споразумения към него съдът е приел, че мястото на работа на ищцата е по седалището на [фирма]. Взел е предвид липсата на доказателства, от които да се установи, че обичайното място, където ищцата полага труд е в съдебния район на Русенския районен и е направил извода, че в полза на същата не е налице предвидената в чл.114 ГПК изборна подсъдност.
Цитираните определения № 685/10.12.2009 г. по ч.гр.дело № 682/2009 г. на ВКС III г.о., определение № 386/01.07.2011 г. по ч.гр.дело № 184/2011 г. на ВКС III г.о. са постановени по чл.274,ал.3 ГПК, но със същите не са разглеждани касационните частни жалби по същество – т.е. мотивите не съдържат същите елементи, както решението по чл.290 ГПК – изричен отговор на поставен правен въпрос/тълкувателни мотиви/ и мотиви относно правилността на обжалваното определение. С тези определения не е допуснато касационно обжалване на въззивните определения и поради това същите са извън обхвата на понятието практика на ВКС, тълкуване на което е дадено в т.2 на ТР № 1/2010 г. по т.гр. дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това същите не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1037/13.11.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1094/2013 г. на Русенския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 13341/02.12.2013 г., подадена от Н. Н. П. от [населено място], [улица], № 4, вх.4, чрез адв.Б. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: