О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 17.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05.02. , две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1224/19г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/н./ ЕИК:[ЕИК] срещу решение №239 от 28.01.2019 г., постановено от АС-София по т.д. №3319/2018г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №930 от 10.05.2018 г. на СГС, ТО , VІ-5 с-в по т.д. № 2444/17, в съответните части: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за обявяване на основание чл.59 ал.3 ЗБН за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД/н./ на извършено прихващане с изявление вх. № 10 216/30.10.2014 г. по регистъра на КТБ от страна на „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ЕООД с вземане придобито по договор за цесия с „Първа инвестиционна банка“ АД от 13.06.2014 г. в размер на 17 000 000 лева срещу насрещно вземане на КТБ срещу прихващащия длъжник по договор за банков кредит от 20.12.2012 г. и анекси към него, както и исковете, предявени при условията на евентуалност: за относителна недействителност на същото прихващане на основание чл.59 ал.2 ЗБН във връзка с чл. 26 ал.2 ЗЗД и за нищожност на същото прихващане на основание чл.3 ал.3 ЗБН.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ЕООД не е депозиран писмен отговор на същата.
Постъпил е отговор на КЖ от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД-трето лице-помагач на ответника с изразено становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен предявения главен иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Съгласно ал.3 на чл.59 ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но към момента на придобиването е знаел,че е настъпила неплатежоспособността, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл.59 ал.4 ЗБН се счита, че кредиторът е знаел,че е настъпила неплатежоспособността, ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл.36 ал.2 ЗБН.
В случая договорът за цесия сключен между „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ЕООД и „Първа инвестиционна банка“ АД от 13.06.2014 г. предхожда, по дата на сключване, вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията, което е станало на 07.11.2014 г.. Сключването на този договор предхожда и датата 20.06.2014 , на която дата КТБ АД е поставена под особен надзор с решение на УС на БНБ и следователно няма основание да се приеме, че извършващият прихващането кредитор е бил недобросъвестен към датата на придобиване на вземането по този договор за цесия. Изложени са и съображения за това, че активното вземане се придобива от цесионера по силата на самия договор за цесия, и без значение е това, кога длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД. В случая това е станало с уведомление от 30.10.2014 г..По тези съображения искът за обявяване за относително недействително на така извършеното прихващане на основание разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗБН е счетен за неоснователен.
Съставът на въззивния съд е счел за неоснователен и иска за обявяване за относително недействително на така извършеното прихващане на основание разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗБН във връзка с чл.26 ал.2 ЗЗД- липса на изискуемата от закона форма на самото изявление за прихващане: писмена с нотариална заверка на подписа, доколкото в случая последното изискване не е налице. Изложени са съображения, че нотариалната заверка на подписа на прихващащия е задължителна само за специфичния случай на извършено прихващане във вече открито производство по несъстоятелност чрез изявление за това адресирано до синдика на банката, като това следва от самото систематично място на разпоредбата на чл.59 ал.2 в ЗБН- в главата уреждаща запазването, управлението и попълването на масата на несъстоятелността. Ето защо след като изявлението за прихващане предхожда по дата самото откриване на производството по несъстоятелност на КТБ АД, то за него не се отнася специалната форма по чл.59 ал.2 ЗБН.
По отношение на датата, на която е извършена самата цесия на това вземане от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД на „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ЕООД – 13.06.2014 г., във връзка с доводите за нейното антидатиране, съдът е счел, че при навеждане от страна на ищеца на такива едва в писмената защита пред първата инстанция, а не още в ИМ, респ. в допълнителната такава и при пропуск да оспори достоверността на датата на договора за цесия и да ангажира съответните доказателства в тази насока, не следва да се разглеждат от съда подобни оплаквания.
Относно евентуалния иск за нищожност на извършеното прихващане на основание чл.3, ал.3 във вр. с чл.2 ал.2 ЗБН като действие извършено след датата на отнемане на лицензията за банкова дейност и извършено в нарушение на императивни законови разпоредби, същият е счетен за неоснователен, доколкото прихващането като способ за погасяване на насрещни задължения по принцип по естеството си няма увреждащ ефект за банката и е позволено при наличие на съответните предпоставки за това и следователно не попада в обхвата на хипотезиса на правната норма в чл.3 ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН. Съдът е цитирал и практика на ВКС в тази насока.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси следните такива: от кой момент се счита за сключен договорът за цесия : от момента на сключване или от съобщаването по чл.99 ал.3 ЗЗД на длъжника, за значението на уведомлението за цесията, с оглед оспорване достоверността на датата на последната по чл.181 ал.1 ГПК и за включването на прихващанията в обхвата на нищожните действия по чл.3 ал.3 ЗБН.
По така формулираните първи и трети въпроси е налице съответствие на отговорите в обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия състав на ВКС :Р № 239 по т.д. № 986/17 на Първо т.о. и Р №160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 на Второ т.о. на ВКС. В тези решения се приема, че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3 ал.2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, както и че в хипотезиса на чл. 59 ал.3 и ал.4 ЗБН, под „придобиване на вземането„ от кредитор – цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл.99 и чл.100 ЗЗД смисъл – сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията.
Наличието на цитираната актуална практика на ВКС по правните въпроси изключва основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК- последните да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ така т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото въззивният съд не го е обсъждал по същество, тъй като е приел, че е налице пропуск на ищеца да оспори достоверността по смисъла на чл.181 ГПК на датата на договора за цесия и да ангажира съответните доказателства в тази насока, поради което и не следва да се разглеждат от съда подобни оплаквания.
От гореизложеното следва, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, доколкото по първия и последния въпрос не е налице несъответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, а вторият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №239 от 28.01.2019 г., постановено от АС-София по т.д. №3319/2018 г. в обжалваните части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.