4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №48/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. Ж. срещу решение №504 от 31.10.2011г. по гр.дело № 597/2011г. на Добрички окръжен съд , с което е потвърдено решение №81 от 14.07.2011г на Добрички районен съд . Уважен е иск на Областния управител на обл. Д. за прогласяване нищожност на сключена сделка с държавата , поради противоречие със закона .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя материалноправен въпрос , ако държавата е извършила разпореждане с недвижим имот при допуснати нарушения на нормативни документи и пропуски (от лицето , което я представлява) , допустимо ли е това да е основание за атакуване на сделката, от държавата – поради противоречие със закона ,в случай , че сключения договор съответства на „параметрите на волята” на държавата,в издадена заповед за разпореждане.Въпросът е доразвит с изтъкване на принципа , че страната по сделката не може да се позовава на неправомерността на собствените си действия. Сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , както и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Представя се решение № 95/2004г т.д№662/2003г ІІ т.о на ВКС ,в което според защитата е се съдържа противоречащо разрешение по поставения въпрос . На следващо място се поставя материалноправен въпрос как следва да се определи дали в недвижим имот има изградена сграда – съобразно границите на имота по кадастрана карта или съобразно действащ подробен устройствен план. Като процесуален въпрос се изтъква оплакването ,че е нарушен принципа на състезателност , че съдът е насочил страната (ищеца) към изменение на първоначални твърдения,че са разгледани основания за нищожност , които не могат да се изведат от фактите,изложени в исковата молба. Оплакванията са формулирани като въпроси.
Ответникът Областен управител на обл. Д. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но за първа и втора инстанция .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и предвид данните по делото ,изложението на касатора поставя въпрос ,който няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили в конкретния случай и който въпрос изразява теза , несъвместима с действащия правен ред .Материалното основание за нищожност поради противоречие със закона е различно от основанията , свързани с порок на волята. Въззивният съд е прогласил за нищожна сделка за разпореждане с държавен имот на основание чл. 26 ал.1 предл.първо ЗЗД ,т.е поради противоречи със закона, изразяващо се в липсата на материалноправната , законова предпоставка на чл. 44 ал.2 от Закона за държавната собственост(в ред .ДВ бр.32/2005г) като конкретно условие за правната валидност на разпореждане с държавна собственост , при действащия правен режим. При други обстоятелствае дадено разрешението, изразено в приложеното решение № 95/2004г т.д№662/2003г ІІ т.о на ВКС . Пропуски, свързани с цената на имота или забава при плащането (в случая разсрочено с акт на Обл. управител ) не са прецени като основание за първоначална нищожност , в тази връзка е била коментирана и възможността за последващо саниране на административните елементи от сложния фактически състав на сделката по разпореждане с държавен имот . В случая обстоятелствата са други , въведени още с исковата молба, т.е няма основание за извеждане на процесуалноправни въпроси във връзка с диспозитивното начало и служебните задължения на съда . Относимите факти ,за които не е вярно ,че не се съдържат в исковата молба , са били преценени от съда като основание на иска в съответствие с трайната практика по прилагането на чл. 26 ал.1 ЗЗД : не произвежда правно действие разпореждане с държавен имот, когато за сделката има специално материалноправно условие на закона , което е нарушено . Основанието за нищожност може да бъде установено от държавата ,независимо че при сделката закононарушението е допуснато от неин представител . В тази връзка по настоящето дело е установено, че заявилият се купувач на земя, частна държавна собственост , при условията на чл. 44 ал. 2 ЗДС( в ред .ДВ бр.32/2005г) не е лице , притежаващо сграда върху нея. В изложението неотносимо се поставя и въпрос , свързан с индивидуализацията и правната характеристика на незастроените недвижими имоти, при наличие на кадастрална карта в урегулирана територия .
Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решаван въпрос или въпрос от значение за точното прилагане на закона , във връзка с обстоятелствата , от значение за нищожността на сделката по конкретното дело .
Ответникът по жалбата е следвало да претендира юрисконсултско възнаграждение пред инстанцията , решила спора .При касационното обжалване Областен управител на Добричка област не е представляван от юрисконсулт , видно от постъпилия отговор , поради което не е налице основание за определяне и присъждане на исканото възнаграждение от настоящия съд .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 504 от 31.10.2011г. по гр.дело № 597/2011г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .