О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 691 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК, във връзка с чл. 396 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. Г. А. и Б. С. А., чрез процесуалния им представител адв. С, против определение № 477 от 1 септември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 258 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2009 г., с което е допуснато обезпечение в полза на Б. Ц. Б. чрез налагане на обезпечителна мярка забрана за извършване на строително-ремонтни действия, изразяващи се в преустройство в процесния недвижим имот.
В частната жалба се сочи, че определението на съда е необосновано, неправилно и несправедливо, защото с ремонта не се нанасят ограничения в правата на собственост на ищеца, а и не са били преценявани доказателства като протокол за доброволна делба от 1973 г.
Ответникът Б. Ц. Б. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. З, в отговор по реда на чл. 396 ал. 2 от ГПК сочи, че с извършването на действия по преустройство на имота осъществяването на правата на ищеца по решението ще се окаже затруднено; частните жалбоподатели изграждат именно баня и тоалетна, чиято липса обосновава нищожността на договора за продажба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 396 ал. 1 пр. последно от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение съдът приел, че с решение на районния съд е обявена нищожността на договор за продажба на недвижим имот и частните жалбоподатели са осъдени да предадат владението му на ищеца, поради което извършването на строителни работи, изразяващи се в преустройство на процесния втори етаж, би могло да доведе до промяна в имота, поради което е налице обезпечителна нужда от поисканата обезпечителна мярка, която е подходяща и адекватна по вид с оглед предмета на съдебния спор между страните.
Атакуваното определение е правилно.
При формирането на изводите си съдът е взел предвид всички относими обстоятелства. Според правилото на чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Освен тези предпоставки съдът следва да съобрази още дали исканата обезпечителна мярка е съответна на обезпечителната нужда. Обезпечението е допуснато по искове на ищеца, които са били счетени за основателни от първостепенния съд, като съдът изрично е посочил в мотивите си, че към момента на сключването на атакувания договор за покупко-продажба, вторият жилищен етаж не е представлявал самостоятелно жилище и не е бил годен обект на правото на собственост, поради което прехвърлянето му не би могло да има правно действие, а е нищожно поради липса на предмет. Този извод на съда е основан върху констатацията, че самостоятелни баня и тоалетна в етажа не е имало към момента на сключване на процесната сделка, както и към момента на обособяване на втория етаж през 1973 г. Предприемането на изменения във втория етаж ще затрудни осъществяването на правата на ищеца при евентуално позитивно за него решение. Поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд на Републиката, гражданска колегия, състав на четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 477 от 1 септември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 258 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: