Определение №760 от 40484 по ч.пр. дело №730/730 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 760
София, 02.11. 2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 730/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул И.” АД със седалище в гр. София срещу разпореждане от 07.07.2010 г. по гр. д. № 49/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 321 от 14.04.2010 г. поради неизпълнение на указанията за довнасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател твърди, че своевременно е внесъл указаната от въззивния съд държавна такса и е представил по делото вносен документ, поради което счита за незаконосъобразно обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба и прави искане за отмяната му.
Ответниците по частната жалба П. Т. Г. и К. Д. Г. от гр. София не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната касационната жалба на ЗД „Б. И.” АД срещу решението от 14.04.2010 г. по гр. д. № 49/2010 г., Софийски апелативен съд е приел, че в предоставения с разпореждане от 04.06.2010 г. едноседмичен срок дружеството – жалбоподател не е отстранило нередовностите на жалбата и не е представило доказателства за довнесена държавна такса в размер на 15 лв.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
Представянето на документ за внесена държавна такса е предвидено в разпоредбата на чл.284, ал.3, т.4 от ГПК като изискване за редовност на касационната жалба. В случай, че констатира липсата на доказателства за внесена такса в дължимия размер, въззивният съд е длъжен да предостави на страната – жалбоподател едноседмичен срок по чл.285, ал.1 от ГПК за отстраняване на недостатъка на жалбата. Ако в рамките на предоставения срок касационната жалба не бъде приведена в съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.4 от ГПК, същата подлежи на връщане по силата на изричната разпоредба на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК.
Към касационната жалба на ЗД „Б. И.” АД, с която е обжалвано решението на Софийски апелативен съд по гр. д. № 49/2010 г., е приложено преводно нареждане за плащане към бюджета, удостоверяващо внасянето на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Върховен касационен съд за допускане на касационно обжалване. Осъществявайки правомощията си по чл.285, ал.1 от ГПК и при съобразяване на чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, с разпореждане от 04.06.2010 г. въззивният съд е предоставил на жалбоподателя едноседмичен срок за довнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса за допускане на касационно обжалване /30 лв./, като е указал изрично, че в рамките на този срок жалбоподателят следва да представи по делото документ за внесените 15 лв. по сметка на ВКС. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 25.06.2010 г. По делото няма доказателства указанията относно таксата да са изпълнени до изтичане на едноседмичния срок на 04.07.2010 г., поради което разпореждането от 07.07.2010 г. за връщане на касационната жалба е постановено в съответствие с процесуалния закон – чл.286, ал.1, т.2 от ГПК.
Довнасянето на дължимата държавна такса по чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата не се доказва с представеното като приложение към частната жалба копие от преводно нареждане с дата 28.06.2010 г. Преводното нареждане е изготвено по повод внасяне на държавна такса от ЗД „Б. И.” АД по гр. д. № 491/2010 г. на Софийски апелативен съд, докато с върнатата касационна жалба е обжалвано решение по гр. д. № 49/2010 г. на същия съд. Твърденията на жалбоподателя, че се касае за техническа грешка при изписване на номера на делото, като изгодни за него не могат да бъдат счетени за истинни и да обосноват извод за своевременно изпълнение на разпореждането по чл.285, ал.1 от ГПК. Наред с това следва да се има предвид и обстоятелството, че оригиналът на преводното нареждане не се намира към кориците на гр. д. № 49/2010 г. и няма данни същият /или негово копие/ да е депозиран по делото до датата на изтичане на едноседмичния срок, определен с разпореждането от 04.06.2010 г.
Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане от 07.07.2010 г. по гр. д. № 49/2010 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.07.2010 г. по гр. д. № 49/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е върната подадената от ЗД „Б И.” АД касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 321 от 14.04.2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top