2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 14.11.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4122/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против определение № 2365 от 01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2006/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2013 г. по гр. д. № 22979/2011 г. на Пловдивски районен съд.
С първоинстанционния акт е върната подадената от дружеството-частен касатор частна жалба вх. № 6901 от 13.02.2013 г. срещу определение № 11655 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 22979/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на същия за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по това дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 15982 от 12.12.2011 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 6 190.83 лв., представляваща задължение по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а именно договор за наем от 14.10.1993 г., сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против определение № 2365 от 01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2006/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: